Развалени пари
Дочут
разговор близо до магистрала.
В магазина със стотачка:
–
Развали някъде парите? – съветва, а не ми
заповядва, продавачът.
–
Тогава ще дойда утре, когато прокиснат в топлото
време. Тогава със сигурност ще са развалени. Даже очаквателно за вас и ще
миришат…
–
Господине не ми е нужна вашата ирония изсипана
на тезгяха…!
–
Вие го казахте. Искате развалени пари, а аз
откъде да ги взема? В джоба ми са само стотачки.
–
Не мога да ви помогна… - скимти срещу ми, тихия
глас на продавача.
–
Сигурен ли сте в това което току що казахте? –
питам и гледам изчерпателно в очите, продавача.
–
Да. Току що се отчетох! Почти нямам дребни…
-оплаква ми се продавачът.
–
Тогава задръжте рестото и ми дайте покупката!
–
Но това са все пак много пари…!? – гледа ме този
път невярващо в очите и търси в тях сигурност, продавачът.
–
Продавате ли или не продавате стоката? – питам аз
без да мисля за цената, която съм готов да заплатя.
–
Продавам, как да не продавам… - мрънка като
ученик не научил урока си, продавачът.
–
Продавате, пък прекалено разсъждавате, за
магазин, който няма конкурент наблизо. Все пак нали сме до магистралния път.
–
Съвестно ми е господине. Покупката ви за десет
лева, а рестото ви, деветдесет… – продължава да се поти в неудобство,
продавачът.
Отзад зад мен вече се бе събрала опашка. Един от нетърпеливите клиенти
внезапно се обажда:
–
Абе какво се туткате за десет лева… Човек не
може да разбере дали има смисъл да спорите за тях сякаш са милион.
Нетърпеливият господин
вади десетачка и я хвърля в лицето на продавача като с жест ми заповядва да
изчезвам. Кой съм аз за да споря с него. Взимам покупката и се изсулвам през
вратата като не забравям да прибера от изпотената ръка на продавача последната
си стотачка. Жалко! Тя беше фалшива, но все пак проработи. Е имах нужда и от
деветдесетте лева, но и така се ядва до следващата спирка по – пътя, която ме
очаква със сигурност за развалени пари.
В.Софин 19.02.2023год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар