Пролетна импресия в червено

                                                                                         

                                                       Пролетна импресия в червено

       Ранна утрин. Бързах. Превозното средство нямаше да ме чака. Вървях покрай неосветени от слънце, тротоари. Не за друго, а защото колите бяха ги превзели… Въпреки това от време на време тротоарът отразяваше  звука в стъпките ми. Чаткаха нови неизвестни, обувки по него и пишеха, история.

        Небето над мен изсветли само за да ме подсети, че било времето на червените облаци. Очакваше се вятър. Е не бе първият, нито щеше да ме подгони втория или третия. Все пак, очакваше се вятър. Пролетен, милващ и говорещ… Че кой говори с вятъра? С вълци може, но с това, което духа, гали и блъска, едва ли…!? Да, но вятърът ми шепнеше в ушите. Говореше за Пролет. Хм! Замислих се. И докато вървях внезапно осъзнах… Вече пролетта чаткаше с новите си току що обути, обувки по тротоара. Колите се криеха, разбрали, че пътят на пролетта е не само необходим, но и справедлив.

       Бързах за работа. Да, но вятърът задаваше, въпроси.  Огледах се и видях, невидимото на разсъмване. В ъгъла на тротоара, цъфнала, красива в червено иглика, рецитираше любов.

           Пролетта без да разбера вече беше пристигнала. Тя беше до мен и вятърът задаваше въпроси в червено. Облаци и една иглика усмихната със същия цвят… цвета на любовта, която чаткаше в новите си обувки по- тротоар, превзет от коли.

В.Софин  21.03.2023год.