Огледайте се!

                                                                                 

                                                                 Огледайте се

          Огледайте се! Вижте красотата на залеза и изгрева на новия ден. Усетете вятъра в косите си. Почувствайте милувките му по лицето си.

Вгледайте се в очите на майките. Колко много мъка има в тези, които са изгубили дете…

Прозира радост, когато връзката е щастлива…

Взрете се в очите на политиците! Колко объркани са те! Как се крият зад усмивките си; какво обещават на народа, а всъщност мислят единствено за себе си.

Помиришете парите си! Или това, което е останало от заплатата. Мирисът, който извира от тях е горчив. Такъв какъвто е и животът, ви.

Парите не стигат за да си купите щастие. Те не дават ония топли прегръдки, които получавате от децата, любимия или вашите родители.

И въпреки това, тия които правят пари мислят, че светът е само и единствено за тях, устроен.

Другите…? Нека се мъчат.

    Пясъкът изтича от шепите, ви. Вятърът го отнася надалеч. Пръстите го изпускат. Нищо вече не е същото както преди…

       На летището хвърляте с тъга камък зад вас. Обещавате си никога повече да не се обръщате назад. Обещавате да забравите. Мислите, че тъгата е останала зад вас вкъщи. Много скоро разбирате, че тя тепърва, предстои. Сблъсъкът с чуждото. Презрението на очи, които ви гледат, разсъбличат, преценяват.

Всъщност вие сте се превърнали в роб. Имали се сила да се измъкнете. Но къде сте отишли и какво ви чака в бъдеще?

Вгледайте се в другите очи на пристигащите на летището! В някои от тях откривате облекчение. Прозират горещи сълзи, които падат на родна земя. Усещате при допир пулса ѝ.

Тя, майката Земя, низвергнат приятелю, бие за Вас. Нейното сърце е още живо. Мъртви са очите на политиците, които правят пари; мислят за конфликти, създават фронтове; обявяват войни.

  Светът, казват повечето от нас е малко място. Чувствата обаче понякога ескалират. Все пак сме хора, нали?

Трябва само да се вгледаме. Нужно е да видим, и усетим красивите неща до нас. Прегръдката на майката, целувката от любимия, вятъра в косите и неговата, сърдечна милувка…

И не само!...

Огледайте се! Вижте пролетните цветя. Аромата и очите им. Тяхната безкористна любов към родната земя. Животинките до нас…

Нима, ако бяхме единствени ние, щяхме да бъдем щастливи и да имаме сладки и запомнящи се мигове. Някои като тия, с домашния любимец, куче, което с усмивка гледа в очите и ви кани на разходка.

       Огледайте се! Вижте как набъбват сметките; как се изпаряват спечелените от Вас, пари с пот на челото… В устата сухотата се примесва с горчилка…

       Огледайте се! Помислете за родната земя; приятели близки… Любов и мъка! Те вървят заедно под ръка...

Пясъкът изтича и не сте в състояние да задържите сладките си мигове.

Всичко се променя.

Казват, някои, че там, където е текло, пак след време ще тече. Нужно е търпение.

     И не само. Трябва да открием истината. Защо сме родени, имаме ли причини да сме тук, и вятърът на промените да се киска самодоволно в лицата ни!

Може би, смисълът го има.

     Важното, наистина най-важното е да правим и раздаваме, любов. Късче от сърцето си за близък, приятел, роднина, любим и дори, непознат. Ако го правим ще има по малко сълзи пристигнали в тъга; ще има повече усмивки на хора намерили пътя си през пустинята в, която още крачим...

     Огледайте се! Вижте, светът е чудесен. Нужно ли е да го убием, докато мислим, че мразим различията в нас?

Любовта е сила. Трябва да я запазим.

     Хлябът е горчив. Парите също оказва се, миришат. Но сърцето е създадено да обича. Само тогава, когато открием друго сърце, което откликва на чувствата ни, само тогава и единствено ще разберем, че не сме роби в една система създадена да убива живота!...

В.Софин 7.04.2023год.