Мисли не нуждаещи се от обяснение

 

                                                                                         

Мисли не нуждаещи се от обяснение

За гладния и жадния може да се намери лек, но за хора отишли си от този свят, лек няма! Има забрава.

Колкото и да мечтаеш винаги се връщаш на земята, където те очаква огорчението, че не си разбран.

Музиката лекува душата.  Войната я отнема.

Може би има справедливост, когато небето синее и слънцето се усмихва весело. Но има ли такава, когато се намръщи и облаците и гръмотевиците превземат душата?

Тях вече ги няма. А и спомените за изтрити. Мечтите и тях ги няма. Но все още я има запазена любовта, която като пламък изгаря отвътре душата.

Каквото и да кажеш все ще си виновен. Напишеш ли го обаче тогава ще те разстрелят.

Мнението е на богатите. Бедните са лишени от това право, защото ги чака глад.

Музиката е храм за ушите и балсам за сърцето.

Планината сама ще дойде при теб стига да я пожелаеш достатъчно със сърцето си.

Когато стигнеш до прозрение ще осъзнаеш, че мразиш не другите хора, а себе си, защото си бил слаб да признаеш очевидното, че те не знаят какво вършат.

Мисленето на един човек не се подлага на коментар от друг, който не е видял огъня в очите му.

Първо бе страданието. После съжалението. Накрая пристигна и любовта, която осъзна силата си да върши чудеса.

В.Софин 4.06.2023год