Идилия на плажа

                                                                         

                                                                     Идилия на плажа

   Докато разхождам кученцето си на плажа, забелязвам, че интересни мъже се срещат и тук. Кой с джапанки, кой бос, а някой от тях тук и там, прост.

Аз интелигентна дама, естествено, че хубава и да не забравя, млада според моите разбирания поздравявам срещнатите особи мислещи се за богове. Гледам мъжете, право в очите, а те сумтят сякаш майка им още не ги е отбила от кърменето. Други пък ми се хилят насреща сякаш са видели биберон или захарна смукалка.

Аз, добър ден. А те сумтят: “Хм! Ще вали!“

Че кажи и ти едно добър ден бе! Да нямаш сливи в устата си?

Завчера един ей такъв строен левент се втурна към мен с усмивка. Ех, ей! Зарадвах се. Викам си, най-после и на мен да ми излезе късмета. А той, простакът като ме наближи не само, че изтри мазната си усмивка от лицето, но и рече: „Припознах се! Извинете!“

Че как ще те извиня, бе. Да беше почерпил по-кафе поне да смекчиш положението. А ти, извинете!

Друг път. Върви се извинявай на майка си, която не те е възпитала как да се държиш в компанията на чаровна дама като мен.

Като се сетя за спасителите… Жал ми става за тях. Онзи ден студено. Вали. Че то скоро слънце не се беше показвало. И аз нали съм слънчице, решавам да разведря положението на един мускулест спасител. Влизам при червен флаг в морето, което се беше развълнувало. Е вълнувах се и аз. Дали ще се притече на помощ. Вместо това като откачен ползва свирката в устата си да ме изкара вън от водата. Отивам при него, а той: „Госпожо вие сляпа ли сте? Не виждате ли червения флаг?“

Естествено, че го видях, разбира се, не съм сляпа. Но си помислих, че такива обиди като госпожо вместо милото и по-звучно, госпожице не вървят при мен.

Без да го удостоя с погледа си повече, а той не го и заслужаваше въпреки мускулите, които бе натрупал си помислих, че е жалко за интелекта му.

    Да не повярваш! Какви мъже има на плажа. Някои с бирени коремчета отпуснати до пясъка. Че стегнете се малко, бе. Какво е това отпускане! Завчера един ми вика: „Госпожице, хайде да

ви черпя бира!“ Той мене, бира. Как пък не! Черпи уиски с лед, господине, вместо да ми показваш как се прави бирен корем. Скъпо му било. Тогава що дириш на плажа, простако? Искаш, а не даваш! Няма да ти се получи. Парашутът ще се отвори само за джентълмен.

Жалко! Такива просто почти не са останали. Няма романтици. Само сметкаджии са се навъдили, тъдява.

  Май е редно да опитам в  хотела, където съм настанена за лятото. Може пък тука да уловя… не гларус естествено.

Мисля си за любовта, за нея слагам капани. Все пак още съм млада, стройна и лесно не се давам.

    Ами вие интересни и интелигентни мъже, къде сте?  Няма ви! Плажа е пуст без, вас. Недостатъчно, но все пак какво говоря. Тук се срещат понякога интересни мъже. Едни по-джапанки, други без, но с погледи, които карат краката ми да треперят, а устата ми да шепне, mon amour ,  mon amour!...

В.Софин