Когато времето реши
По пътеките трудни на живота
остаряла младостта ми уви
похарчила не една банкнота
заедно с мен не иска да върви.
Удобно днес с нея за охота
изморена старостта мълчи.
Но аз, преследвам си живота -
не изгубен изцяло за мечти.
Все още усещам пулса на земята;
Още сърцето в гърдите ми тупти.
Някога и аз ще си платя цената;
Някога, когато времето реши!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар