Коментираха...

                                                                                         

        Коментираха. Всъщност сякаш дъвчеха дъвката си. А може би, изтезаваха някого?

 Ушите му почервеняха. Явно червенката го беше хванала. А може би, срамът? Или пък огледалото му бе показало образ, който не се възприема от другите хора!?

Очите му се просълзиха. В очите изби влагата. А може би гордостта! Или пък унижението, че не го разбират!?

        Коментираха някого и нещо.

Всъщност приказваха за политика. Може би разпределяха местата. И неговото, задължително!

    Всъщност той си го имаше. Но това място не го задоволяваше. Искаше още и още! Все пак беше успял да се задържи в политиката, където парите бяха от значение.

        Коментираха. Всъщност сякаш се наливаха. С бира, ракия или дрога?

Погледът им пречеше. Не виждаха по далече от себе си. А трябваше ли?

Всъщност се убиваха. Всеки ден по-малко, но достатъчно за да останат без разум.

Колите имаха думата! Бронята не издържаше. Дърветата удържаха на фронта и напрежението, но не и ламарината им.

Коментираха. Всъщност сякаш дъвчеха закона като дъвка. А може би го изтезаваха нарочно!?

   Усмивките им често блясваха, лицемерни. Лицата с очи огромни и безумни. Ръцете изнервени до крайност не забравяха, че трябва да протестират с ръкомахане. Нещо явно ставаше. А може би беше застинало във времето, което наблюдаваше с интерес ставащото.

        Коментираха. Докога? Може би докато още времето издържи. Всъщност Земята вече се задъхва. И с право. Коментарите я изнервят. Лицемерните усмивки в помощ на някого, също.

Утре, когато коментарите изчезнат в небитието, хората едва ли ще проумеят станалото.

Тях вече няма да ги има! Нима? Е парите решават! Коментарите, не!

В.Софин