Една екскурзия до Гоце Делчев и Хаджидимово - втора част

                                                                           

                                           

  Една екскурзия до Гоце Делчев и Хаджидимово -втора част

Следва:

Ние пък четирима, Тошко, Надето, Мариана и моята скромна личност се отнасяме… но не като бърз поток, а с премерени крачки, които ни отвеждат в градския исторически музей на Гоце Делчев.

     Тук се оказваме първи. Отворено дето се казва, само за нас. Вътре току зад вратата уредничка продава не само символичната сума от един лев за вход, а и мънички спомени, магнити с изгледи, пръстени и гривни украсени  от сръчните ръце на местни хора.  Ние, заедно със скромната групичка решаваме да се запознаем с безкрайно интересната  история на музея.

Успяваме да чуем не само гласовете на чановете изложени вътре, а и да разберем, че благодарение на богатия неврокопски търговец Янчо Чорбаджи през 1877година, забележете, още по времето на турското присъствие или робство, музеят е съграден.

Уредничката ни запознава с някои неща за сградата, които за любезния посетител могат и да се прочетат:

„Първомайстор на „тайфата дюлгери, марангози и каменоделци по това време е Иван Уста Илиев. Желанието на представителност на собственика е материализирано под влияние на неокласицизма от втората половина на деветнайсети век – монументално еднораменно стълбище в оста на симетричната планова и пространствена композиция на къщата. Полукръглото мраморно стъпало пред двукрилата входна врата от ковано желязо, сякаш е подход към солея на олтарна двер на иконостас.

Каменното приземие и двата жилищни етажа с трите „ката“ засводени прозоречни отвори и двата лизена, които фланкират входа към  „Светая светих“ на дома и семейството, засилват това чувство. Обширен салон- приемна, над който грее дървен таван - слънце резбован под влияние на Дебърската школа марангози. Към него отварят таблени врати с резбовани розети – от изток – гостна, трапезария и мутвак /кухня/с камина; от запад -кабинет, антре с външна стълба към градината, домашен параклис с ниша на източната стена за иконата на светеца – покровител на дома и златотъкания „Йерусалим“ – спомен от хаджилъка на собственика. Кандило хвърляло мистична светлина върху стенописите по небесния свод на параклиса. Стълбищна клетка, разположена в оста на симетрия свърза двете жилищни нива и приземния етаж. Таванът на салона на втория етаж е декориран с щукатурни растителни и геометрични елементи, които редом с пластичната украса на южната фасада с пиластри в коринтски стил и гирляндите около арките на прозорците, свидетелстват за вторично декориране, под влияние на виенския „сецесион“ от началото на двадесетия век, по поръчение на новия собственик на къщата – търговецът на тютюни Прокоп Прокопов. След преселването му в град Драма, след освобождението на Неврокоп /град Гоце Делчев/, през 1912година, сградата е превърната в полицейско управление.

   Сто години след съграждането, през 1978година, къщата на Янчо Чорбаджи е реставрирана от Националния институт за паметниците на културата – София и адаптирана за Общински исторически музей в град Гоце Делчев. Обявена е за недвижима културна ценност от национално значение.“

Толкова много събрани на едно място реликви и спомени като се замисли човек. Впечатлени минаваме от стая на стая, четем някои неща, но всичко едва ли може да запомним.

В музея има разкопки на праисторически култури райони Средна Места. Земеделски сечива представени от копачки, направени от еленов рог. От камък, кост и кремък са били изработвани различни по форма и функция оръдия и оръжия – чукалки, длета, шпатули, стъргалки за обработка на кожа и други.

Тракийската култура от късната бронзова и ранната желязна епохи шестнадесети и седемнадесетия век преди Христа също са представени в музея.

Традиционното женско облекло по поречието на Места в хронологическите граници от края на деветнадесети и началото на двадесети век се причислява към един от основните типове носии в традиционното българско облекло – саичния тип.

Но стига за тези неща. Всичко е интересно, както и това, че първия кмет на града след освобождението на Неврокоп от османско робство през 1912год е избран поетът Пейо Яворов.

Взимаме си на изхода за спомен магнити със снимка на музея и града. Отвън изчакваме групата, да излезе. Докато стоим правя снимки на паметника на Васил Левски и сградата на музея.

Събрани донякъде всички тръгваме вкупом към центъра при паметника на Гоце Делчев, където правим снимки за спомен от посещението си в града.

С Тошко, Надя и Мариана успяваме да зърнем църквата „Св. Св. Кирил и Методий. Уникален градски часовник, паметник на Христо Ботев и храм с изключителна архитектура „ Неврокопска Света Митрополия“.

 От толкова впечатления, огладняваме. Наблизо виждаме лавка за закуски, откъдето си взимам милинка и  поничка за Мариана.

А после? Ами, следва продължение.

В.Софин

Да олекотим тежестта на колелото

 

                                                                                            

Да олекотим тежестта на колелото

  

 Ако все още ви се намира под ръка велосипед от 70-80 години на двадесетия век, то със сигурност марката му ще е, ако не „Украйна“ или поне нашенски „Балкан“.

Може би си спомняте с тъга онова мило за Вас, време в младостта. То и велосипедът, Ви със сигурност помни вашия резил при падане на твърдия добре оборудвал улицата, асфалт.

Ето ви и вас, млади приятелю. Правите се на каубой. Успявате безпрепятствено да вдигнете велосипеда на задна гума. Притежавате умение на акробат. Справяте се добре. Фукате се пред момичета. Но ето, че това, което понякога ви тормози е особената тежест на колелото. След кратко обмисляне смъквате предпазителя, който крие веригата на велосипеда, Ви. Струва ви се излишно, това нещо. На вас ви се иска не просто да летите, а и да успеете да кацате на време, там, където сте най-необходим. Например на романтична среща, за която закъснявате.

Въпрос на виждане от ваша страна. Хубаво! Но веригата на велосипеда Ви изобщо не е съгласна с вашето мислене. Тя с бързината на вятъра успява смело да хване крачола на панталона или анцуга, ви. Не можете да продължите, за вашата романтична среща. Иска Ви се, ама много Ви се иска да спрете, но не можете. Какво правите тогава?

Озъртате се като хванат в капан заек. Търсите с очи помощ. За лош късмет, няма кой да ви помогне нито пък да обърне внимание на Вашето бедствено положение.

Избирате… Всъщност лишен сте от избор. Краката Ви, не могат да въртят педалите. Колелото Ви прави смело няколко оборота напред и ако сте родени с късмет наблизо да има крайпътно дърво или стълб на, който да се хванете тогава сте спасен. Но ето, че сте изтеглили късата клечка на живота. Падате заедно с велосипеда си на шосето. Встрани отнейде веднага се намират зяпачи, които да ви се присмеят като виждат резила ви. Заедно с ругатни гърлото ви гъргори, но не от кеф, а от яд. Има си хас, закъснявате за среща. Момичето едва ли ще ви чака повече. Ще си намери друг, с когото да пие кафе и да зяпа по другите маси за оценка в мъжки, очи.

С лека контузия все пак успявате да се изправите на крака. Трудно ви се получава, защото все още сте в капана на веригата на велосипеда.

Ако в този момент ви е светнала червената предупредителна лампа в главата… Добре!

Но, тя не свети. Тръгвате отново и пак сте хванат като неопитен „Грийнхорн“ в прерията на апахите. Тогава, ви идва на помощ появила се незнайно откъде идея. Замотавате крачола на панталона откъм страната на веригата нагоре и сте готов, за път и среща с момиче. „Гадината“, която доскоро ви хващаше е вече безпомощна. Така си мислите, но не и тя. Бързате. Веригата е разхлабена и се откача. Не можете да сложите спирачка, контра. Ако сте на път, с наклон нагоре, добре, но ако по-нанадолнище става страшно за, Вас. Като нищо може да се нараните. Преди велосипедът, Ви да е набрал голяма инерция по-добре скочете, щом успеете да прецените падането си. Отново! За кой ли път? Ядосвате се. Отървал сте се с лека уплаха. Велосипедът, ви кротко лежи на шосето и ви подканя отново да го яхнете. Така де, срещата, романтичната не търпи отлагане.

Закачате веригата и смъквате крачола на панталона по крака си надолу. Е, тя не е успяла да Ви хване тоя път, но поне порядъчно е оцвъкана с грес, която лепне по-кожата. Знаете много добре, че е трудна за измиване. Тутакси Ви светва лампата в главата. Проклинате идеята, която сутринта бе дошла на гости в главата ви.

Отказвате се от срещата със съжаление. Вие сте били неразумен и сега ще трябва да платите цената за това. Отивате си вкъщи, но пешком, докато разхождате велосипеда по шосето. Намирате предпазителя, който не ви обръща гръб, а смело се връща на точното място, където да пази непослушната верига изиграла ви шанса за романтична среща.

Нищо! Другия път ще, Ви се получи! Вярно, така е. Но дали точно това момиче ще научи, че не сте му вързали тенекия при първа среща? И то, като се замислиш, заради един велосипед. Не! Следващия път ще си хванете такси! Така че срещата ще стане, колената, Ви ще останат здрави, а и велосипедът вкъщи ще получи заслужената си почивка!

В. Софин 30.04.2024год.