Бъгнат
Когато взе, че тръгна…
Нещо в него се изтръгна!
Но беше щастлив!
Някога, любовта потръгна.
Днес остарял и погрознял.
А, някога левент си бе, за бал.
Там, където се беше спрял -
едва само, любовта разбрал!
Когато времето му тръгна…
Нещо в него се изтръгна!
В младостта си бе, щастлив…
Старостта безмилостна го бъгна!
В.Софин 7.04.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар