Една
екскурзия до Гоце Делчев и Хаджидимово
За усетиш повелята на времето не се иска
нищо друго освен желание. Такова не липсваше на моите приятели и мен самия за
да видим град Гоце Делчев, и разбира се манастирът „Свети Георги“ в Хаджидимово.
Въпреки времето,
което още от сутринта се заканваше с облаци и дъждове да възпрепятства начинанието
ни, то успя благодарение на организаторката Мария, без мърморене от наша страна
да сложи всеки на подходящо място в грамадния по обем бих казал, автобус.
Тръгваме в седем сутринта на 25.04.2024год. Дата на която се
беше родила и Петя Дубарова. Поетеса отишла си още невръстна на тоя свят, но не
и по талант, който засенчва днес много
нови поети и писатели.
Легето е нашата
спирка. Старият някогашен площад на града на самоковите.
Качваме се там с
благоверната и веднага заемаме двете места най-близо до вратата. Това не бе наша
прищявка, а както казах по горе организаторката Мария успя всеки от нас
екскурзиантите да настани в автобуса, който за наш късмет не възрази, а прие
безропотно участта си да ни служи вярно по пътя.
Докато още се
мотаехме в мисли за времето, успяваме да качим и други пътници. Квартал „Възраждане,
„Центъра“ и квартал „Самоково“ бяха така отзивчиви, че съвсем скоро автобуса
беше пълен, докрай.
Естествено самотна остана пътечката между седалките да чака
нещо… Но затова, накрая.
Виждам в движение
как някои от пътниците обзети от мисли се кръстят. Всеки изживява своя миг на
страх и надежда, че всичко ще бъде наред и дори времето може би в близките
часове да покаже слънчевите си лъчи.
Започна тягостното
пътуване. Може би, не, защото през цялото това време пътничките не се изморяват
в приказки. Толкова много, че ушите ми долавят сякаш ромолене на река имала
щастието да се настани имено в нашия автобус.
Моя милост се е снабдил с вестник, където няколко
кръстословици изкачат пред очите ми. Почвам ги, докато отнякъде изпълзява
дрямка и ме хваща за очите. Това не пречи на по будните пътници да продължат да
приказват.
Първа спирка по пътя, където пием кафе, вършим обичайните за
деня „Глупости“, всъщност тоалет, цигара и закуска.
Вече вали. Облаците начумерени над нас не плашат дружината
ни, която се скрива в автобуса и приключението продължи с приказки, които не
секват и за миг дори.
Минаваме през тунел „Железница“ сякаш специално отворен за
нас. Всъщност наскоро беше пуснат в действие.
Все пак не успява клаустрофобията да хване някой от нас. Но
като се замисля за друг един такъв тунел, единайсет километра намиращ се в
Италия, където беше толкова тягостно.
Нашият „Железница, се оказа добронамерен. Минаваме го
безпрепятствено. Пред нас, вляво е Разлог. Отминаваме за град Банско, Добринище,
село Места и реката със същото наименование.
Тук вече дъждът сякаш се засрами. Няколко слънчеви лъча се
опитаха да разведрят атмосферата.
Вече сме в град Гоце Делчев. По-точно на центъра при
паметника на революционера. Мария, нашата организаторка успява да ни каже преди
да слезем и се разпилеем в градските мистерии ширнали се пред любопитните ни
погледи на приключенци, че на това място правим престой от час и половина.
Трябва да успеем да видим много неща за малко време. Е поне да се опитаме. Голяма
част от групата ни се юрна в най-близката църква „Успение богородично“, да
запалят свещи за здраве, а и да разгледат вътре икони и стенописи.
В.Софин
Следва:
Няма коментари:
Публикуване на коментар