Сълзите
в човека
Още в най-ранни зори
преди да пропеят петли
не спящ поетът твори,
за чувства любовни, нали?
Над него светят звезди.
Луната го води в пътека.
Сребриста тя листа следи –
сълзите съдбовни в човека!
До поета прозорец мълчи.
Перото приказва, нали?
За любов, която личи;
За чувства от, които боли!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар