Една екскурзия до Гоце Делчев и Хаджидимово - втора част

                                                                           

                                           

  Една екскурзия до Гоце Делчев и Хаджидимово -втора част

Следва:

Ние пък четирима, Тошко, Надето, Мариана и моята скромна личност се отнасяме… но не като бърз поток, а с премерени крачки, които ни отвеждат в градския исторически музей на Гоце Делчев.

     Тук се оказваме първи. Отворено дето се казва, само за нас. Вътре току зад вратата уредничка продава не само символичната сума от един лев за вход, а и мънички спомени, магнити с изгледи, пръстени и гривни украсени  от сръчните ръце на местни хора.  Ние, заедно със скромната групичка решаваме да се запознаем с безкрайно интересната  история на музея.

Успяваме да чуем не само гласовете на чановете изложени вътре, а и да разберем, че благодарение на богатия неврокопски търговец Янчо Чорбаджи през 1877година, забележете, още по времето на турското присъствие или робство, музеят е съграден.

Уредничката ни запознава с някои неща за сградата, които за любезния посетител могат и да се прочетат:

„Първомайстор на „тайфата дюлгери, марангози и каменоделци по това време е Иван Уста Илиев. Желанието на представителност на собственика е материализирано под влияние на неокласицизма от втората половина на деветнайсети век – монументално еднораменно стълбище в оста на симетричната планова и пространствена композиция на къщата. Полукръглото мраморно стъпало пред двукрилата входна врата от ковано желязо, сякаш е подход към солея на олтарна двер на иконостас.

Каменното приземие и двата жилищни етажа с трите „ката“ засводени прозоречни отвори и двата лизена, които фланкират входа към  „Светая светих“ на дома и семейството, засилват това чувство. Обширен салон- приемна, над който грее дървен таван - слънце резбован под влияние на Дебърската школа марангози. Към него отварят таблени врати с резбовани розети – от изток – гостна, трапезария и мутвак /кухня/с камина; от запад -кабинет, антре с външна стълба към градината, домашен параклис с ниша на източната стена за иконата на светеца – покровител на дома и златотъкания „Йерусалим“ – спомен от хаджилъка на собственика. Кандило хвърляло мистична светлина върху стенописите по небесния свод на параклиса. Стълбищна клетка, разположена в оста на симетрия свърза двете жилищни нива и приземния етаж. Таванът на салона на втория етаж е декориран с щукатурни растителни и геометрични елементи, които редом с пластичната украса на южната фасада с пиластри в коринтски стил и гирляндите около арките на прозорците, свидетелстват за вторично декориране, под влияние на виенския „сецесион“ от началото на двадесетия век, по поръчение на новия собственик на къщата – търговецът на тютюни Прокоп Прокопов. След преселването му в град Драма, след освобождението на Неврокоп /град Гоце Делчев/, през 1912година, сградата е превърната в полицейско управление.

   Сто години след съграждането, през 1978година, къщата на Янчо Чорбаджи е реставрирана от Националния институт за паметниците на културата – София и адаптирана за Общински исторически музей в град Гоце Делчев. Обявена е за недвижима културна ценност от национално значение.“

Толкова много събрани на едно място реликви и спомени като се замисли човек. Впечатлени минаваме от стая на стая, четем някои неща, но всичко едва ли може да запомним.

В музея има разкопки на праисторически култури райони Средна Места. Земеделски сечива представени от копачки, направени от еленов рог. От камък, кост и кремък са били изработвани различни по форма и функция оръдия и оръжия – чукалки, длета, шпатули, стъргалки за обработка на кожа и други.

Тракийската култура от късната бронзова и ранната желязна епохи шестнадесети и седемнадесетия век преди Христа също са представени в музея.

Традиционното женско облекло по поречието на Места в хронологическите граници от края на деветнадесети и началото на двадесети век се причислява към един от основните типове носии в традиционното българско облекло – саичния тип.

Но стига за тези неща. Всичко е интересно, както и това, че първия кмет на града след освобождението на Неврокоп от османско робство през 1912год е избран поетът Пейо Яворов.

Взимаме си на изхода за спомен магнити със снимка на музея и града. Отвън изчакваме групата, да излезе. Докато стоим правя снимки на паметника на Васил Левски и сградата на музея.

Събрани донякъде всички тръгваме вкупом към центъра при паметника на Гоце Делчев, където правим снимки за спомен от посещението си в града.

С Тошко, Надя и Мариана успяваме да зърнем църквата „Св. Св. Кирил и Методий. Уникален градски часовник, паметник на Христо Ботев и храм с изключителна архитектура „ Неврокопска Света Митрополия“.

 От толкова впечатления, огладняваме. Наблизо виждаме лавка за закуски, откъдето си взимам милинка и  поничка за Мариана.

А после? Ами, следва продължение.

В.Софин