Без умора в двора!
Татковци кихат
по полето,
майки секнат
им нослето.
А детето –
книжка хвана,
да чете на баба
за шарана.
А пък дядо още
млади
бонбони взе,
че си извади -
да даде на
козата в двора,
която гледа вън
в простора
недоволна от сянката
на бора
който не
знаеше, че има и умора!
В. Софин
10.02.2025год.
Трудни върхове
За да се почувствам горе най-добре
дори в студ, сняг и ветрове,
напред едва ли някой ще ме спре
с мисълта за неуспешни върхове!
Всеки път напред е труден,
дори да няма в него, ледове.
Вървя, залитам, но пък съм събуден
за красиви, стигнали ме стихове!
Опитвам се да спирам ветрове.
Напред едва ли някой ще ме спре!
С мен са вече изкачените ми върхове.
С тях съм горе, усещам се добре!
В.Софин 8.02.2025год.
Обичам те любов
Веднъж млад щом те срещнах…
а всъщност срещнах те любов!
Едва тогава изведнъж разбрах,
че светът изглеждаше ми нов!
Светли смееха се небесата
Пътят постлан беше със цветя.
Мечтаех всеки ден за чудесата,
в които не осъзнавах, че летя!...
В. Софин 7.02.2025год.
Системата, която ни управлява
В зората на раждането
ми не знаех, че съм роб. Зависим! Майка, баща, училище, учители. И после,
работа! Подчинен на нея пряко за пари и хляб. Мечти много! Надежди, несбъднати!
Не е ли роб тоя, който е принуден всеки ден да ходи на
работа, която не обича и да слуша заповеди, които трябва да изпълнява при това,
безпрекословно?
Гледам котката отвън, Мустачка. Храня я! Тя зависи от мен.
Не съм я прибрал от улицата. Просто тя зависи от храната, която споделям с нея.
Тя е свободна. Може да си тръгне, когато поиска. Всеки миг е неин. Но втурне ли
се безразсъдно в джунглата живот неминуемо ще загине. Затова търпи мълчаливо
подаянията ми, гледа ме отвън през прозореца, от който и аз я наблюдавам но
отвътре. Зяпаме се всеки ден рано сутрин и вечер. Галя я отвън на терасата.
Всъщност тя, не осъзнава, че е моя. Но моя ли е всъщност след като е винаги
отвън в топло и студено време?
Идва, гледа ме със зелените си очи пълни с тъга и обич,
хапва и си тръгва.
Виждам себе си. Сутрин тръгвам на работа. Вечер се прибирам.
Тогава уж съм свободен. Но идва бързо съня, когато човек е изморен и ето ти,
другата утрин. Пак на работа, тревоги и вечерно прибиране. Това би бил живота
на всеки, който е зависим.
Наркомания някаква, която и като другата трудно се изкоренява.
Има и работа, която радва сърцето на човека. За мен това е
изкуството. Рисуване, пеене, свирене, писане, скулптура, опера, театър и още
куп неща за които си заслужава да се живее. Любовта също е изкуство за двама! Защо
изкуство? Не всеки умее да люби безкористно. Не всеки защото са намесени
парите, които носят сигурност в един свят готов да се разпадне всеки момент.
Всеки избира сам за себе си пътя по който ще върви. Някои
просто се отказват да го извървят докрая.
Системата е създадена такава, че ти взема всичко.
Но първото, което взима е свободата да бъдеш щастлив.
Подчинен на структури, които решават вместо теб. Реклами, кредит и дори
гласуване за което едва ли ще разбереш някога.
Единственото, което се иска о теб е да бъдеш роб, скромен и
послушен. Иначе системата не търпи да бъдеш друг. Отвън улицата те чака.
Свободен е всеки твой миг. Ти избираш, кога да си тръгнеш! Но ако имаш
смелостта да го сториш ще изгубиш всичко построено с неимоверни мъки от теб.
Тръгваш губиш всичко и си свободен, или оставаш роб?
Гледам в котката Мустачка, която ме зяпа отвън и мълчи. Нито
мяучи, нито драска по прозореца. Гледаме се и питам се кой от двама ни е по
щастлив?
Всеки миг е ценен споделен с приятели и близки.
Когато прочитам в погледа на котката обич разбирам, че
светът се крепи единствено на нея. Няма ли я, няма ли го тоя миг, тогава?
Тогава наистина всички щяхме да сме роби на системата, която избира нашето
бъдеще…
В. Софин 7.02.2025год.
Сладък грях
Когато в младостта те срещнах
не знаех, че единствена си ти!
Но щом за теб очи открехнах
се сбъднаха желаните мечти!
Сутрин в ранни, слънчеви зори
Ти се взираше във моето лице.
Разпалваше в очите ми искри;
с огън влизаше в моето сърце!
Когато в младостта те срещнах
за теб мечтаех - за теб пламтях!
Тогава, когато объркан осъзнах -
ти любовта си, сладкият ми грях!
В. Софин 7.02.2025год.
Любовно прозорче
Когато прозорче се отвори
любопитна любовта говори
не за ширналите се простори,
а за това кой какво ще стори,
ако успее пръв да се целуне,
с някой, който ще отвърне.
Не само с устните си сладки;
не с глупави надежди и нападки!
А с красиви думи кратки.
„Обичам те!“ – с милите извадки,
с които любовта говори,
когато мила, прозорчето отвори!
В. Софин 3.02.2025год.
Мисли, които говорят
Нямаше идея за нищо, но все пак пишеше всичко за да се
убеди, че думите са особено необходими там, където идеите са излишни!
Времето помага на
най-смелите мечти да се осъществят.
Никой не смее да прекрачи трапа, когато е прекалено широк.
Колкото повече човек научава едва накрая разбира, че си е
губил времето да го научи.
Времето отмива всичко, но не и спомените останали в сърцето.
Сърцето често ни спомня, че обичали сме нявга мама, тате и
първата любов.
Най-добре се пише, когато обектът на въжделенията ни е при
нас.
Нямаше възможност да свали луната. Използва ум за да му я
свалят в краката!
В.Софин 3.02.2025год
„Онче бонче“
Вчера с мама и
тате бяхме на гости на дядо и баба!
Да не забравя и Писана беше там. Посрещнаха ни добре. Баба
каза, че ще вечеряме в нейния дом. Тя не знае ли, че принцесите се хранят само
на ресторант!?
Мама се засмя така както тя си знае и обясни. Понякога принцесите
яли при бабите и дядовците. Само по изключение, когато се им на гости.
Това изключение, не го зная, но щом мама твърди, че е така,
може и да е…!?
Виж после дядо стана много любопитен. Искаше да узнае какво
съм научила в детската градина. Имам ли си приятелчета там и зная ли да смятам.
Ами преброих гостите на дядо и ми се сториха повече отколкото бяха. Мама каза,
че били шест, а пък аз ги преброих седем. Така де. Ами Писана?
Писана не била гост, а живяла при баба. Била нейна котка. Да
но не вярвам да е така, защото Писана обича да спи при дядо. Значи е негова…
Дядо взе да ме разпитва като се усмихваше. Защо се смее, моят
дядо?
Попита ме с коя буква започва името ми. Че мама нали знае,
че е „С“. Нали се казвам, Софи.
Но дядо беше решил да ме обърка и попита:
–Софи ами буквичката на дядо, коя е?
Замислих се и без запъване му казах: „Д“
Той взе да се смее и да настоява за друга буква. Но аз си
знам, че е дядо Васко. Значи с „Д“. Мама знам, че е с „М“ и тате с „Т“.
Всички се засмяха само вуйчо Боби не! Може би защото не му
казах буквата. Тя е лесна. Втора е в азбуката. Първата е „А“, втората „Б“.
После вечеряхме. Успях да раздам на всички царевични пръчици,
за да се нахранят.
Дядо сложи храна и на котката Писана. Играх и с кон..стр..уктора…
. Ей, че трудна дума за казване! Дядо нареди няколко фигури, но много не го
биваше. Трябваше аз да му покажа как се нарежда.
Виж ти изненада. Дядо ми подари голяма тетрадка с бели листа
в нея. Да рисувам. Със сигурност ще стана художничка. Така поне отговорих на
въпроса на дядо, който искаше и поетеса. Не зная какво е това, но със сигурност
ще разбера в детската градина. Госпожа Рени сигурно ще знае…
–
Ами това са стихчета, Софи… -каза дядо, но аз зная, че стихчетата ги пише той, а не
аз.
За по-лесно започнах да рисувам в тетрадката. Дядо нямаше
цветни моливи. Защо не си е купил? Трябваше да рисувам с химикал цветя. Ама
всичките станаха, сини…! Хубаво щеше да има поне розови.
Дядо обеща като му дойда следващия път на гости да купи
цветни моливи. Ами аз до тогава ще съм нарисувала цялата тетрадка…
Щял да купи нова.
Тоя дядо за всичко си има готови отговори.
Започна да брои на „Онче бонче счупено пиронче“. Май искаше
да играем, но не му се получи, защото му казах, че така не се брои.
Друго си е с „Три петлета се скарали…“. Защо им е да се
карат като всички после ще трябва да играят на „Жмичка“!?
Дядо се засмя, мама също… Беше толкова хубаво, че не разбрах
кога е станало време за лягане. Не ми се искаше да спя, но мама ми обеща
приказка. Затова се съгласих.
Дядо ме целуна за лека нощ. Трябвало утре да ходи на работа.
Че работата не може ли да го почака? Да не бърза толкова? Мама се засмя и каза,
че „Петима Петко не чакат“. Така и не разбрах какво искаше да ми каже. Възрастните
не всеки път искат да обяснят. Само се смеят. Аз като порасна няма да се смея
толкова. Със сигурност ще обяснявам.
Но вие деца, мама и татко помагат ли ви да разберете
трудните думички! Те като ги чуеш няколко пъти се научават. Не знам защо, но е
така!
До скоро от мен, Софи! Обещавам на дядо, че ще му разкажа
нова приказка от мен. Нека той я напише. Знае как! Лека!!!
В.Софин
