Ще дойдеш ли на митинга?

 

                                                               

Ще дойдеш ли на митинга?

 

     Ранен следобед в понеделника били засечени двама души да спорят за нещо.

Любопитен гражданин, който случайно минавал покрай автогарата надал ухо. Диалогът между двамата непознати прозвучал интересно.

Започнал първият с въпросите си:

–        Ще ходиш ли на митинг?

Прозвучал отговор:

–        Кой, митинг!? -учудил се питаният, който чакал на спирката автобуса на село.

–        Как, кой!? Предизборният митинг на нашата партия….

–        А требе ли?

–        То ако не требеше, немаше да те агитирам.

–        Айде, де! Не виждам, да го правиш? Къде са ти, запалките, химикалките, ключодържателите, тефтерите…почерпките? Дека са они?

–        Полека! След митинга ще ги раздаваме.

–        Ама я ще си изпуснем рейсо за село… Дай ги сега!

–        А ще дойдеш ли на митинга?

–        Ами… като се замислим, веднага след като взема материалите, които  раздавате.

–        Полека! Митингът почва от пет и половина на площада. – уточнил агитиращият.

–        Каква ПОЧВА!? – попитал не разбрал за какво иде дума, Коле шопа, агитиращият го партиен елемент.

–        Митинга, бе! Митинга започва тогава….

–        Та що за него? – нещо не му се изяснило на агитирания Коле.

–        Казвам ти, че ще е в пет и половина вечерта.

–        А-а-а! Ясно! Лошото е, че тогава се прибират от паша кравите от полето… - помъчил се шопът да отбие мераците на агитиращият.

–Ами, тогава няма да има запалки, химикалки, почерпка, а и да не забравя тениски с лика на вожда на партията.

Шопът се замислил:

–Тогава мое и да дода… Па оти да не дода!? Геле ще е първи там у пет и половина….

–Ти, ли си Геле? – попитал с подозрение агитиращият.

Категоричен отговорът трезв не закъснял:

–Не.

–А, кой тогава?

–        Комшията, бе! Плащам  му надник. Водим го на работа. Безработен е човечецът. Движим го, където я му кажем.

–         А ти самият няма ли да дойдеш? – не се отказал агитиращият да тормози с въпросите си Коле Шопа.

–        Кой, я да дойдем!? Па оти щом Геле ще ми донесе запалката, химикалката и тениската с лико на вашио вожд на партията.

Агитиращият се опитал да изкуши човечецът от село:

Ами почерпката?

Прозвучал спокоен отговорът:

–Нея я оставям за комшията. И от душа носи въпреки, че нема да гласува за Вазе…

–Защо, бе? Защо да не гласува за нашата партия?

–        Щото се уча от най-големийо, Бочко. Каквото кажа, това става у село…

Агитиращият намерил сили да попита, докато заинтригувани антените на приемане от любопитния гражданин отстрани, който подслушвал разговора се изстреляли високо в небесата.

–        Ти да не си кмет случайно?

–        Не. Язека брат съм бизнесмен. Като живеем на село да не съм прост, бе? И ние знаем това, онова…

–        Какво знаете?

–        Знаем, кой дава парите….

–        Аха, купувате изборите?

–        Не. За след изборите, брат. След тях иначе сега не мое…

–        Защо?

–        Прощавай брат, ама ми се виждаш малко прост. Законо он казва, че сега не моем. Преди избори плащане нема. Па след них, ще видим.

–        Значи признавате пред мен, че купувате избори? -зарадвал се агитиращият, но бизнесменът от село веднага го опровергал:

–        А, не. Избори не купувам. Черпим след победата брат. Но не на твоята партия, а на моята.

Агитиращият обзет от неустоимо любопитство попитал:

–Коя е вашата партия? И кои са кандидатите и?

–Селска солидарност се вика, она. А иначе кандидатите сме я, Коле Шопо, Геле комшията, Петре Дяволо, Пене Мръзеливийо и кака Мара. Сичките сме от наше село, Гьоново.

–Коя е кака Мара и къде е село Гьоново? -заинтригувал се агитиращият.

–Она кака Мара е секретарка. Работи и на компютъро… Село Гьоново нема да го намериш на картата. Така му викаме ние, а иначе е Алкохолчево. Сега сме решили да не пием предизборно и затова сме Гьоново. Ни пил само лук мирисал.

Абе що съм се разприказвал тука с тебе, когато моя верен електорат ме чака у село… Айде остани си с партията и не забравяй, неколко тениски с вождо, неколко химикалки, ключодържатели и запалки за мен, Коле. Дай ги на Геле и го почерпи. Па мое и да гласува за Вазе… ама да не казваме предварително. Така де! Тайна на изборо!

И Коле като помахал за сбогом се качил на автобуса за Гьоново.

След тия изречени думи на човечеца от партия Селска солидарност, агитиращият се вцепенил на мястото си без да може да мръдне. Нямал време дори да се учуди, защото любопитният гражданин, който подслушвал двамата партийци през цялото време с антените на ушите си се включил:

–Абе ако има и за мен келепирец, па оти да не гласувам за Вазе, а?

–Може, но келепирецът нали чу Коле Шопо от Гьоново… след изборите, само след тях!

В. Софин   14.04.2026год.