НЕЧИИ ОЧИ

 

                                                                      

НЕЧИИ ОЧИ

    Не е хубаво... Хич не е хубаво да се навираш в нечии очи. Щом те забележат, а няма как да не го... И оп-па... виновен, затънал до шия в проблеми. Ами, ами!? Че то било хубаво да се навреш в две хубави очи. Лошото е, ако тези красиви очи не те забележат. Както казват някои хора, нож с две остриета. Ако те съзрат на работа? Хубаво! Но ако случайно си кривнал от нея изобщо не е хубаво. Набиваш се в очите, които искат да те изгризат, да те ликвидират изобщо. И то само, защото случайно си ги видял как те зяпат. 

           Ех тия две хубави, неустоими очи! Гледат, преценяват и после ако са удовлетворени от това, че си пресякъл пътя им, за момент може и да ти се усмихнат. Но всичко дето казват някои е временно. Зная един такъв случай. Като го видели Пешо радват му се сякаш са деца, на които трябва да им белят яйца. Но щом леко се извърнал Пешо в друга посока.. 

Защо ли пък му трябвало да го прави и вятърът приятел довял в ушите му:

"Тоя бе! За какъв се мисли! Не вижда ли се колко е жалък. Обувките си не може да завърже правилно, прави се на интересен. Жалка отрепка! И ние сме принудени да го търпим.... "

Ех тия хубави, неустоими очи! Говорят, казват всичко! Трудно се четат понякога. Защото имат навика да се крият и не само за Пешо. Много важно! Какво от това!?

Мислех си, че съм с голямо въображение. Аз мислех, но другите за моя изненада знаели, че тяхното въображение било на много по-високо ниво от моето. Живи и здрави да са! Нека пишат с очи! Въпреки  това и аз, обичам да се вглеждам в нечии неустоими очи. Дори, когато ме разстрелват; дори, когато ме тъпчат в прахта долу... Но зная, че има и очи, които ме обичат! Че как да ги отмина! Те виждат, че съм жалък, но въпреки това ме обичат! 

   Изобщо не става дума за политика, тука! Макар, че според партийната принадлежност очите са различни. Едни гледат в паниците на другите хора и им мерят капите. Но съществуват и такива мили очи, които не убиват, когато срещнат други различни от тях. 

    Ех Пешо, Пешо! Хич и да не ти пука брат, че на нечии очи не им е удобно да те гледат. Важните са тия, на майка и баща, деца и внуци. Това са очите, които, те обичат! Има и други брат. Очи на влюбена жена и приятел, който те разбира. Вярно е и другото. Малко са истинските очи. Малко, но все пак ги има! И щом те гледат дори и преценяват; мерят капата, те знаят, че дори и недостатъците твоите Пешо да са много... Ами очите те, обичат, защо ли?

Защото са неустоими. Може единствени да са, но все пак ги има... Нали така, Пешо?

Две хубави очи!!!

В.Софин 16.05.2026год.