Вятър връща самотата
Вятър разнася тиха самотата.
Шумят приспивно дървесата.
Пълзи мракът сред полята.
Небеса надничат в стара къща.
Спомени времето ми връща!
С тягост часове сипят се студени.
Сянка треви със здрач обвива.
Пристигат мили мигове пестени
на желаната любов щастлива,
която някога за мен съдбата
бе извела на пътека в небесата!
Времето нищи спомените стари.
Тих дъждът се впива у листата.
Мракът слиза скрил Луната.
Идват с него минали кошмари
с вятър дето връща ме у самотата!
В. Софин 13.06.2026год.
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар