Твоя ден
Хвърлил поглед на твоето лице
за сетен път искрено те молех
в очите ти с любов надзъртах,
но от камък бе, твоето сърце.
-
За сетен път слушах твойто "не"
макар с червена роза във ръце
паднал пред нежните ти колене
с изпепелено от болката сърце!
-
Ти млада си, пък се мъча натъжен
със стих любовен да те убеждавам.
За сетен път сърцето ти дарявах,
но друг дошъл е вече в твоя, ден!
В.Софин 01.06.2026год.
Цветът на света
В часа, докато буквите се пишат
пред смартфони ученици бдят.
В очите им уравнения надничат,
но цветните картинки те, следят!
В часа, докато изречения се пишат
ученици дремят, сладичко си спят.
Добре, че има и такива дето дишат
знание, което дава цвят на тоя свят!
В. Софин 01.06.2026год.
Колело на първи юни
Толкова много се
бях заиграла, че забравих… Днес разбрах от тате, че е първи юни. Голяма работа,
нали? Да сигурно е голяма, защото всички деца празнували днес. Щом има празник
значи трябва да има и подаръци? Така мисля, но мама каза, че щяла да види дали
съм слушала през годината и тогава тате щял да ми купи колело. Ехе! Аз от кога
го чакам това колело. Вече съм самостоятелна. Казвам го на мама, а тя пак щяла
да види… Какво толкова гледат възрастните? Сигурно мама имаше предвид бебето….Опа…!
Изпуснах се. Не е това, което си мислите деца. Вече съм голяма и не правя бели.
Само мъничко забравям да си измия ръцете преди ядене. Но сигурна съм, че и
други деца също забравят. Но да ви кажа.. Или пък да се похваля. Мама има бебе.
Значи, каза ми тя, вече си имаш сестричка. Подскочих от радост. Като видях
бебенцето, то пък едно такова мъничко също като голямата ми кукла Кате. Едва го
бях казала и мама съобщи голямата новина. Сестричката също щяла да е Кате. Две Катенца…
Ти да видиш!? Мама каза, че имам много играчки и трябвало да дам и на бебето.
Че то нали е малко? Толкова малко. Спи в кошчето и яде… Само яде! Не, че съм
против, но трябва ли толкова много да се яде? Аз например не мога да ям толкова
много. Просто ми омръзва. Друго си е да пъхна ръчички в играчките. Цяло
богатство. Скоро се карах на дядо, че взима все нови. Но той каза, да имало и
за бебето… Върви ги разбери възрастните. Бебето е малко и не може още да играе
с играчки.
Да издам една тайна
днес. Пък ние с тате ще ходим след детска до магазина с колела. И ще вземем
най-хубавото за мене. Тате каза, че трябва да съм послушна. Че нали го казах на
мама, че съм самостоятелна!?
Колко хубаво е, че днес е празник на децата. Добре е, че съм
дете. Ще получа освен колело…!? Другото не зная, но си мисля за изненадата. Мама
каза, че било хубаво да има изненада. Сигурно е така, но аз нямам търпение…
Вече съм голяма кака и трябва да зная всичко също като възрастните. Мама и тате
не са съгласни още, но кой ги пита тях? Добре, че дядо и баба не мислят така.
Мама казва, че и те били станали деца. Не е вярно!? Как може възрастни хора да
станат деца!?
Можело, твърди мама и дори тате каза, че е така.
Пък аз се чудех защо дядо все искаше да дойде при мен на
детска градина. Щял да чете приказки на децата. Че той нали е дете? Как ще чете
като не знае буквите!?
Мама каза, че още ги помнел. Вярно бе, нали ми чете, когато
му дойда на гости. Винаги извади нови книжки и чете ли, чете… Даже очила слага.
Да ама да ходи на детска градина с мен!? Не, не съм
съгласна. Мама нали чете и всички деца я слушаха. Слушах я и аз.
Първи юни, а утре, втори…
Пак щяло да има празник. Ти, да видиш. Някой щял да има
рожден ден. Кой ли? Да е бебето, не е? Да съм аз Софи, не не съм…?
Мама каза, че съм била много любопитна. Искала съм всичко да
знам предварително. Че какво лошо има в това?
Трябвало да има търпение. Аз по-цял ден търпя в детската
градина и чак вечер ме вземат от нея.
Мама каза, че това е друг вид търпение.
Така, че днес било достатъчно, че съм имала празник… Защо не
и утре, мамо?
Хубаво би било някак си!
Ами… Ще видя довечера. Ако има колело ще се похваля, но
утре. Днес не чакайте нищо повече от мен деца. Но зная, че и вие ще бъдете
зарадвани с подаръци. Някои от вас ще играят в парка също като мен понякога.
Интересно ще бъде. Как само ми се иска този ден, да не свършва никога? А защо пък да не бъде и
утре първи юни? Че и други ден също?
Не ги разбирам възрастните с това, че само веднъж в годината
се случва това?
Колкото и да се ядосвам, дори и да плача нищо нямало да
помогне това.
Било глезотии. А вие деца обичате ли глезотиите? Хубаво е,
че има мама, тате, дядо, баба, които ни радват. Вярно, че ни наказват понякога…
Но виж ти цяло колело. Съгласна съм да слушам цяла седмица, макар мама да каза,
че иска цяла година. Види ми се много, но ще търпя. Пък може и Катето,
сестричката ми да повозя на него…
До скоро мили деца! Или честит първи юни… Нашият голям ден!
Само как не ми се иска да свършва… А на Вас?
В. Софин 01.06.2026год.
