Е, глътнах цялата кутия,
затънал в дим до шия-
не бих могъл да скрия,
как тютюна с обич пия!
Дърпам здраво от табака,
главата почва да ме щрака,
упорито пуша във барака-
докато не падне мрака!
В Спор с цигаре, лула-
трудно ми е да реша,
защо такъв съм будала,
все пак- трева ще избера!
Тревата яко ще се пуши,
докато мозъкът се руши-
на топло скрит в ботуши,
дърпам - кой ще ме
надуши!
Очите мои са червени,
трепкат пак със кръв налени-
ръцете цели почернели,
гащите ми вече отънели!
Хапче, опиум, трева,
редовно омайвам се рева-
здраво май съм
дръпнал,
вече чувствам се изтръпнал!
Наргилето мило, щом захапя.
танцува мозъка кючек-
на разходка бързо ще се пратя,
мисля, чувствам се човек!
Спя на мекия дюшек,
лепило дишам със Ахмед-
тютюн дъвча за късмет,
знам всичко е наред!
Хиляди звезди искрят,
В замъглените ми очи-
Сълзи капят и блестят,
От тютюневия сладък аромат!
На душа ми, става леко,
отдавна заминал съм далеко-
петите явно съм опънал,
нишки в мозъка прегънал!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар