Преди настъпването на най- големия празник Възкресение
Христово, се оказах на работа. Нощна смяна. Охрана. Чукна точно дванадесет през
нощта. Слизам долу в съблекалнята, където
по принцип, шофьора чака смяната да свърши служебните задължения. Щом
станат готови, те се приготвят за отпътуване и почивка. Решавам да поздравя с
Великден, моят млад приятел шофьора:
-Христос Возкресе! –казвам аз с усмивка. След това напрягам
уши, за да чуя ответен отговор. Такъв
липсва. „ Дали пък, не е задрямал” –минава мисъл през ума ми. Повтарям по-високо,
настойчиво поздрава. Пак нищо. Пълна тишина. Отивам зад паравана с цел да го
изненадам, но изненадан с отворена уста оставам аз. Поглеждам. Няма никой!
-Е. –казвам- -Все пак „ Во истина возкресе”. След като си
отговарям сам на поздрава, излизам навън учуден, че няма с кого да споделя
радостта си от настъпилия вече дълго чакан
Великденски празник!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар