Не ми казвай, че обичаш!
Недей пред мене да отричаш
в любов пак искрена пламтиш!
Бузите ти в алено горят,
очите сини се усмихват.
Прекрасни устните мълвят-
нежно любимия зоват!
Ароматна роза истинска
си ти!
Объркано тревожиш мисли.
Виждам влюбен в
твоите черти
звезда която –
впечатли!
Сърцето ми превзе изцяло
с усмивка лъчезарна
само.
Днес до
изтерзаното ми тяло
липсва нежното ти рамо!
Още търся пътя пряк,
светлина в тунел от мрак.
Да достигна слънчевия
бряг
И видя усмивката ти пак!
………………………………..
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар