Неусетно как времето успешно извика споменът в мен. Като
опитен прецизен хирург, то бръкна дълбоко в мозъка ми и ме върна пак там:
някъде далеч, далеч, когато въздуха кристално чист не бе нарушен от
многобройните димящи коли, които дразнят днес всички пешеходци. Стиснат здраво в силните ръце на майка си вървях с
болка в зъбите, която нагло пулсираше и караше очите ми да се насълзяват. Тротоарът
бе чистичък и нов. Той отекваше от плахите ми принудени стъпки, които отиваха с
явно нежелание на зъболекар. Дърпайки ме почти насила майка ми продума:
-Видя ли сега? Който яде много бонбони, като теб сине сега
го болят зъбите!
-Да но майко, ти си виновна за това! –опитах се аз да обвиня
родителката за шоколадовите бонбони които тя купуваше специално за гости.
-Да аз съм виновна, че не успях да те отуча да не бъркаш
по-шкафовете и ровиш там, сякаш съм скрила съкровище!
-Че, то бонбоните са сладко изкушение! Как да им устоя, когато
ухаят така ароматно,привлекателно.-казах
аз смисъл да защитя моето невъздържано посегателство.
-Сега ще трябва да устоиш при зъболекаря! За да разбереш
докъде води шоколада!-
След тези думи майка ми стисна още по-здраво изпотената моя
длан, с цел да не успеят краката ми да ме измъкнат и хукнат панически към къщи.
Като всяко хлапе ме беше много страх. Страх от болката, която зъболекарят щеше
да предизвика в челюстта ми. Един зъб се беше изхитрил и надул венеца до
неузнаваемост. Успокоявайки ме майка ми каза:
-Само ще го изчисти да не те боли! Ще видиш, че всичко ще
бъде наред! И друг път не посягай в шкафа при бонбоните! Видя ли снощи, как ме
засрами пред гостите! Аз си мислех, че има с какво да ги почерпя, а ти сине пак
си оставил празна кутия!
-Какво да се прави, като обичам шоколад! –опитах аз да
защитя моята невъздържана лакомия.
-Добре, че все пак те познавам добре и знаех какво може да
направиш! Бях донякъде подготвена!
И наистина беше точно така. Майка ми подозираше, че аз имам
нюх да откривам всичко скрито в къщата, защото винаги успяваше да излезе с
някакво обяснение пред госта. Обикновено казваше преди да измъкне на показ
скритата кутия с бонбоните:
„ Ха да видим, дали синът ми е оставил нещо вътре!”
И когато кутията отвореше принудена капака си, пред госта
нямаше нищо друго освен застоял въздух с мирис на шоколад. Виждайки това майка
ми неизменно възкликваше:
-Ах Васко, пак си успял да уловиш всичко! Пак ще трябва да
се срамувам заради теб!
И след това ме поглеждаше, обвинително. При тези казани думи
от нея, аз навеждах засрамено глава и въпреки сторената пакост се опитвах да се
измъкна с усмивка. Виждайки моята развеселеност майка ми казваше:
-А значи ти е смешно а?
После се обръщаше към госта с думите:
-От него не мога да скрия нищо! Какво да го правиш дете!
След тези изречени слова всичко приключваше. Но не и сега
когато, както казах вървях стиснат здраво за ръката от майка си. Почти насила
бях вкаран в зъболекарския кабинет, където ме очакваше усмихнат приготвен стол,
който щеше да се опита да успокои страха в мен. Уви! Неуспешно! Опитния
стоматолог ми каза:
-Дай сега да видим! Отвори устата си млади момко!
И както винаги се случва, обеща че няма да усетя нищо. Дали
почувствах нещо, не помня, но явно страхът който пълзеше с помощта на неприятна
лепкава пот в мен бе огромен. Почти
зъболекарят се беше справил и почистил зъбчето ми, когато аз бързо се изнесох
от кабинета, сякаш ме гонеха триста дяволи.
Вече, видял се свободен без да съм в силните ръце на майка си, хукнах
пред нея по тротоара на улицата. Вървях и подсмърчах хлипайки.
-Ти ще видиш довечера, като си дойде татко от работа и му
кажа, какво ми стори! Гледай цялата ми кръв изтече!
При тези казани думи от мен майка ми се засмя и каза:
-Да сине прав си! Аз съм виновна за всичко! И това е защото
не успях да скрия от теб шоколадовите бонбони!
Така приключи всичко.
Улицата и този път, бе успяла някак си да извика този спомен. Да разчовърка
раната в мен: никога вече няма да съм отново хлапе, което ще бъде водено за
ръката от майка си. Да чувствам през топлите и нежни длани, нейната сигурност,
която тя, като истинска жена излъчваше.
Нейната цел единствено бе да защити от страшния голям свят мен малкото и
объркано хлапе каквото тогава бях!
Няма коментари:
Публикуване на коментар