Преди постоянно в главата ми се появяваха мисли, че денят е
по-силен от нощта. Не за друго, а защото сутрин когато се събудим, биваме
принудени да ходим на работа. Манипулирани от дългия ден с нетърпение чакаме да
пристигне кратката нощ. Кратка защото, когато спим тя много бързо минава. Денят
с радост по-някога ни сдъвква. Когато е в настроение той се усмихва ехидно, и пуска в топлия наш врат студен изтрезняващ
дъжд. Тракайки зъби се прибираме у дома целите подгизнали и проклинаме времето,
което пак с успех е изненадало сухите ни плещи. Бързаме, палим печката за да се
сгреем и подсушим. И когато най-после благословено нощта спусне пердето пред очите ни, ние
хората, а и всички животни обичащи съня, лягаме в леглата си, в опит да спим.
По-някога това ни се удава. Друг път не. Защото просто сме успели да изтеглим
късата клечка на късмета. Ние дневните които сме устроени да спим през нощта,
сме принудени да работим през нощта. На смяна! Няма как да се избяга от това! И
тогава неочаквано за нас несвикнали на такова грубо отношение, ние земните
червеи се гърчим в усилие да не затваряме очи. Отначало благодарение на кафето
това ни се удава. Но всесилна нощта упорито затваря нашите очи. Постоянно
мърморейки с познат до болка сънлив глас тя шепне в ушите ни: „Спи, не се
измъчвай! Предай се!” Борейки се с нощта ние излизаме отвън. Опитваме да не спим. Обикаляме обекта, който
охраняваме вдишваме чистия кристален въздух. Но това разбира се не помага.
Нощта притиска очите ни и ние неминуемо започваме да се олюляваме като пияни.
Стигаме препъвайки се с труд и воля до
чешмата. Тя с готовност се опитва да помогне на тялото, като пръска студена
вода в спящото наше, вече лице. Временно това облекчава. Едва изсъхнало обаче,
то отново е превзето от нощната упорита дрямка. За капак и устата се
присъединява, като започва сладко да се прозява, зееща готова да глътне
единствено за себе си съня. Уви! Не е разрешено! Не помним вече за кой пореден
път излизаме отвън и краката ни уморени с успех довличат тялото пак до чешмата. За наш късмет,
благодарение на бойлер притежаваме топла вода. Правим силно кафе и гълтаме
бързо с цел да избягаме от съня. За известно време успяваме. Чувстваме се
изтръпнали но мислим, че все пак сме добре. Но нощта за кой ли
път, набрала мощно сила, пак тръби. Изкушава
зачервените ни мигащи до болка очи. Вече не ни моли. Нощта заповядва! Грачейки грозно, отворила ненаситно паст тя
казва: „Всички спят, а ти дневен червей, как се осмеляваш да се противопоставяш!
Хайде предай се пазачо! Опъни крака на пейката! Затвори очи и сънят
благосклонен ще дойде!”
Но свикнали на тормоза който нощта постоянно пуска дразнещо
в нас, продължаваме да се опъваме. Най-после, когато почти сме се предали и с готовност притваряме очи,
денят спасителен изненадващо пробил блокадата на нощта успешно е дошъл.
Предвкусвайки слънцето птиците унесено започват песните си. Заслушани в трелите
им, ние за сетен път успяваме да избягаме от стискащата прегръдка на съня.
Щастливи, че сме оцелели в битката с нощта се прибираме у дома. Опитваме да закусим. Едва
успели зъбите ни да проникнат във филията с маслото ние се унасяме, като почти
се смъкваме от стола който безуспешно се опитва да крепи спящото вече наше тяло.
Виждайки това следящо отстрани, гостоприемното легло надава вой. „Лягай! Не се
мотай! Виж какъв хубав слънчев ден за сън се е отворил!”-заповядва ни той.
Тъкмо да изпънем изморени крайници в него, когато отнейде ненадейно се появява
съпругата ни и нарежда безцеремонно, че
денят бил хубав за работа, не за спане.
Няма начин как да оспорим това твърдение, защото наистина е така. Знаем, чули
сме през нощта прогнозата за времето. Днес ще бъде слънчево, но утре със
сигурност се чака дъждовен ден. Така, че макар и с мърморене бързо ставаме. Стягаме
колани и започваме ударно деня. А сън, а почивка!? А стига де! Работата не чака!
Трябва някой да я върши! И това разбира се сме ние, защото казват хората, такъв
ни бил късметът! А от него човек просто няма, как да избяга!
Няма коментари:
Публикуване на коментар