Незаспиващ, неуморен, нагъл дъжд!

Себе си разбирам. На работа съм нощна смяна. Длъжен съм да будувам и пазя! Обаче през цялата нощ неуморен нагъл дъжд сипе в безспир водни капки около мен. Питам се учуден, защо ли не спи!? Сигурно мисля си, мокрият гад явно е успял през деня  да дремне.Сега едвам измъкна сухи крака от кабинката, оставяйки калорифера в компанията на малкото вечно мърморещо и недоволно радио, когато дъждът нагло пръска капките с вода право във врата ми. Не му стига това, но усмихнат подло влиза и в ушите, стича се по-челото, пъха се и замъглява очилата. След няколко направени  отвън смели крачки, сухите ми обувки, стават мокри и с оплакващ, пльокащ звук започват да натякват на ушите, че трябва да бъда разумен и да ги прибера на топло. При самотния калорифер, който вътре в кабинката  чакайки ме, продължава отегчено да слуша коментарите на мрънкащото радио. Уви, трябва да довърша, обиколката влизаща в служебните ми задължения. Гледайки право в тъмното небе, виждам, че дъждът е успял да приспи луната и звездите,  покривайки ги с невидими облаци, които гневливо сипят студени сълзи. Всичко спи, само той упорит не иска. Сигурно е решил да придружава през нощта, моя милост за компания.  Уж се пише за приятел, а не спира да тормози и мокри нещастното ми  вече премръзнало тяло. Чудя му се! Дали пък също като мен не е прекалил с кафето? И сега отворил сълзливи очи, реве та се къса. Хлипайки неудържимо дъждът не спира своя мощен поход. Сериозно почвам да се питам каква ли е неговата цел? Защо просто не спре и не отиде да си почива? Самият аз не го разбирам! Единствено виждам колко е щастлива тревата, която расте бързо освежена от многобройно стичащите се водни капки.  На неуморният прекалил с кафето дъжд освен моя милост, компания му правят и безброй голи охлюви, които са излезли на купон, съвместно с пияни червеи пълзящи във всевъзможни посоки. Тракайки зъби, проклинайки лошото време бързам да се приземя в кабинката на топло. Едва изсъхнал за малко, отново излизам навън сподирен от непреклонният дъжд който просто отказва да заспи. На сутринта  при пристигането на дневната смяна на работа, сълзливият отново успешно пъха ледените си мокри пръсти в сухия ми врат. Отвратен от това докосване бързам за спирката на автобуса. Едва стигнал там, дъждът неуморим и нагъл отново усмихнат ме настигна. Спасение няма! Отдъхвам си, чак когато най-после бягайки като подгонено съвсем уплашено пале успях да мушна ключ в бравата на къщата, където живея. Ругаейки негодника, който остана отвън да мокри, други нещастни особи тръгнали на работа с които да се подиграе, аз най-после щастливо лягам да спя, защото просто вече знам, отвън крака не ще подам!

В.СОФИН  

Без настроение!

Невероятно българско умение,
всекидневно ходим с търпение
На работа- без настроение!
..............................
Щом беден си и клет
в тоз живот проклет -
получаваш настоятелен съвет,
да не бъркаш в кацата със мед!
.....................
По -полето мърда шава
с челюст гладна крава!
...................
Туй що в мене диша
е умението да пиша!
.....................
Притисната в дупка миша -
от стягането на каиша
горко България въздиша!
......................
Когато празник наближава
 пак, ракията се уважава!
-----------------
В.СОФИН

За черпенето и почерпката!

По-времето когато се опитвахме да градим социализъм, често приятели и колеги се черпеха в заведение след работа. Обикновено се пиеше бира, но  понякога тя не стигаше да спре жаждата.Затова по-упоритите любители на алкохола предпочитаха твърдото гориво. То се състоеше от водка, коняк и не на последно нашенска ракия. В реда на нещата бе да те черпи приятел на раздумка. После за да не останете и вие по-назад също поръчвахте по-едно. И така се улисвахте и двамата, че бутилката скоро свършваше. Вие двамата приятели връзвахте „кънките” и леко залитайки но горди с песен на уста полека се прибирахте по-домовете си, където изнервена до крайност ви чакаше вашата половинка.

Днес хората все по-малко се събират ей така, просто да пийнат. Безскрупулно появила се изневиделица кризата, която изхарчи парите. А да се злоупотребява днес с алкохол това значи човек да се изложи на опасност. Трябва да се пие на вересия, а всеки път не дават. Щом надушат, че клиентът е неплатежоспособен и алкохолът секва внезапно. А пък да си позволим да черпим днес след като липсват средства просто няма шанс. Седим самотни на бара, унило смучем бира, спомняме си за отминалото старо време и приятелите и неминуемо въздишаме. После ставаме и бързо излизаме, да не би все пак някой навлек да не поиска почерпка от нас.. Все пак понякога просто влизаме с приятел на кафе или чай, но всеки плаща сметката си отделно. Едва ли не, черпнята  е забравена. Изоставена самотна тя, търси мъчи се страхотно. Без компания всеки знае пиенето не върви. Днес знам, ще се намерят хора, които ще възразят, че това не е така. И какво? Прави са! Все още се намират свестни самаряни които ще се осмелят да ни почерпят, просто ей така, защото искат да пият в компания и да се чувстват добре. Обикновено обаче сега това се прави за извършена услуга. На работата ако клиент остане доволен от обслужването и не му се свиди може да черпи. Някои с бонбони, други със сладко, но и традиционната българска ракия, често пъти съвпътства щедрата лепта. Дори се намират хора на които е по-лесно да ни дадат някой лев за да си купим каквото искаме. Мен лично са ме черпили, цяла не разпечатана кутия с цигари. Обаче  отказах да я взема, защото все пак не пуша. На настояването, че  може да я дам на приятел, отново отказах. Не за друго а защото държа на здравето и не бих дал такова нещо на човек.

Днес съществува особен вид почерпка. Да оставим част от рестото в магазина от който пазаруваме. Това обикновено са жълти стотинки, почти без стойност, но ние ги оставяме с усмивка и пожелание на продавача който се старае като честен човек да ни ги върне:  „Ха вземи ги де! Не се срамувай! Черпи се от мен! Пийни едно кафе!” -казваме ние. Знаем, че не стигат за нищо, но все пак настояваме, не за друго а за да не късат и тежат на джоба ни. Пък и ако е способен продавачът в действителност може да събере за цяло кафе. Единствено му е нужно търпение и по-отзивчиви клиенти.

Случвало ми се е да ме черпят в гората с гъби. Човекът който ги бе намерил, бе огорчен че като количество са малко и ми ги връчи с усмивка и пожелания за късмет. За добре свършена услуга съм получавал ракия, книги, дори домашно изплетено елече. Все пак, най-благо си остава почерпката без корист. Нищо не сме направили. Пръст в услуга не сме помръднали. Но оказва се, че клиентът, ни неизвестно защо от нещо е доволен и черпи. Разбира се, ние за да не го обидим приемаме на драго сърце предложеното. Все пак това са изключения. Оказва се, че почерпката си е един вид разговор. Диалог между двама. Този който дава благодарен и онзи получаващият дарението, който също оказва се доволен. Всеки ден разбира се не ни черпят. Така, че никога не бива да  изпускаме питомното. Особено щом то, гостоприемно само е кацнало в ръцете ни! Наздраве!

В.СОФИН

Неизменна дружка

Незаменима дружка
светлината, все в очите мушка -
тормози вечер крушка!
...................
Оказал се особено корав
с остри зъби здрав
захапан политик от вълкодав!
................
Този звук не може да се сбърка-
в ушите  нежно бърка
успиваща  котката ни мърка!
.................
Чух как тревата
шепнеше на тишината -
за росата
никнала от небесата!
................
Нечакан бонус в продоволствие -
дали ръкавици и чували с удоволствие!
..............
 Решиха ударно проблема -
с измислената нова тема -
обогатиха с виц корема !
..................
В.СОФИН

Някога на дискотека!

Няма го онова време! Никога няма да се върне и щастливо, младо ни прегърне! Въпреки всичко обаче, споменът е тук до нас и блещука, като светулка в тъмното. Някога, някога, колкото двадесет и пет лета съществувала дискотека. / Днес по-често така наречената появила се чалготека./  Вие днес приятели, които сте на определена вече, неудобна възраст ходехте всяка седмица на дискотека.. В Събота след обяд, ви заварваше на работното място. Въпреки това предвкусвайки купона  вече тръпнехте от нетърпение. Мислите бягаха. Младежките ви мисли се бяха устремили  отвън на свобода и дори вече танцуваха в дискотеката. Когато най-после лениво времето успееше да измести стрелките на часовника и дългият и непоносим работен ден свършеше вие приятелю  истински засиявахте от обзелото ви щастие. Бързахте за дома си, където чинно гладко се обръсвахте и се привеждахте в приличен вид. Правехте го не за друго, а защото не знаехте дали пък в дискотеката където щяхте да ходите, няма да срещнете любовта на живота си. Тогава бяхте разбира се ерген и като такъв търсехте сродна душа, която да обогати допълнително с чувства вашата все още постна душа. И така, заедно с добър приятел за компания , хващахте автобуса за близкия курорт Боровец, където вечер в съботата и неделята се провеждаха дискотеки. Успявахте да постигнете това с билет, който струваше едва двадесет стотинки. Символичната сума ви позволяваше безпрепятствено да стигнете до дискотека с име „Чайна”. Там, като дисциплиниран социалистически елемент изчаквахте времето, когато портиерът щеше неминуемо да ви освободи от пет-та  лева в джоба, които ви бяха необходими като куверт. Един вид, пропуск за вътре в дискотеката. Тези пари тогава стигаха за сто грама водка с придружаващата за компания на питието чаша кола. Вашата цел тогава  не бе, да се напиете а танцувайки неусетно да успеете да срещнете любовта. За нея единствено знаехте, че щъка самотна наоколо и чака да впримчи в мрежата си любопитен и търсещ младеж като вас.  Тогава обаче тъкмо скъпоценните ви трудови крака да прекрачат прага на дискотеката, портиерът ядосан ви спираше с думите: „Ученици не пускаме!”

На което вие също нервирани отвръщахте, че не сте такива. Все пак, дето се вика довчера сте били войници, които са пазили границата на нашата тогавашна социалистическа родина. И за да убедите портиерът в това, който бе непреклонен му показвахте паспорта си. Добре, че винаги документите ви бяха подръка, защото и те по-своему бяха пропуск за жадуваното веселие. То започнало вече дънеше всички чувствителните  уши, които улавяха неминуемо всеки по-висок изплъзнал се музикален тон. Горе на втория етаж на "Чайната", диско-водещият /днес диджеят/ бе успял да пусне песен с цел да поздрави някого. С връчен бакшиш в ръцете, той изпълняваше всякакви желания. Пускаше блусове, които сближаваха двойките. Звучаха диско парчета, също и български песни от репертоара на групи”Щурците!, „Сигнал” и други.  Вие най-после с голям зор успявахте да се настаните с  приятеля  на предложената маса и връчвахте поръчката на сервитьора. В тази тогавашна интимна обстановка свободно се пушеше. На вашата маса стоеше гостоприемен пепелник, който настървен събираше угарките от цигарите ви. Най-после отпили от донесената водка вие се осмелявахте да вперите, развълнуван поглед в дансинга. Там вече разгорещени двойки танцуваха под ритъма на блус тръпката. Гледахте със замечтан поглед и търсехте някоя девойка без кавалер. И когато я откриехте понякога, ви обземаше смелост. Скачахте пъргав като заек и се впускахте вихрено там на дансинга, където някои като вас също се опитваха да се запознаят с погледи. Ако взирането и мигането с очи не помагаше,вашето чене смутено се отваряше и канеше момичето на танц. Доста често, младата другарка видяла във вас поредния нахал, отказваше. Но понякога, все пак късметът кацваше като свободен гълъб на рамото ви. Тогава изпитвахте тръпката на споделения танц, който неминуемо за малко ви доближаваше до момичето. Понякога обаче на дансинга прехвръкваха  искри между момчетата. Ако за зла ваша участ сте се опитали да заприказвате девойка с кавалер или да я погледнете обнадеждаващо вие бивахте нападан изненадващо. Придружителят на момичето надут като паун скачаше срещу ваша милост с цел да ви пребие. Застанали двамата като бойни наперени петлета, вие се гледахте на кръв и налитахте на бой. Тестостеронът натрупан прекалено тогава у вас и опонента ви си казваше думата. Излизахте отвън пред дискотеката и разменяхте обиди и удари. Когато  някой от приятелите ви успееше да спре битката, забелязвахте, че обидено момичето за което се водеше спор е напуснало. Тогава вие и опонента най-после разплели рога осъзнавахте, че сте сгрешили, но връщане назад нямаше. Недоволни от избухливостта си се връщахте ядосан да се напиете.  Дискотеката свършваше в четири сутринта. Притежателите на социалистически возила оставаха до края на веселието. Но вие беден приятелю бяхте принуден да си тръгнете за в къщи много по-рано. Хващахте последният автобус за Самоков, /където живеехте/ точно в единадесет и двадесет вечерта. Винаги препълнен той успяваше някак си да прибере всички желаещи пътници. Слизайки на спирката в града, вие се разделяхте с приятеля си и обещавахте, че и другата седмица пак отново ще сте там на старт, за дискотека. Гледахте унил в късметлиите, които са били с момиче и го изпращаха в този момент. Кавалерът навярно бе крепен от мисълта, че за труда си, ще може да получи целувка. Но понякога разбира се по-нахалният който се опитваше да открадне такава, отнасяше шамар. Такива бяха тогава времената, романтични! Интересни бяха, но неизменно отлетяха!

В.СОФИН

Добрият виц

Добре казаният виц превзема-
неминуемо със смях корема!
.....................
Човекът е удобен роб
на вечно празен джоб!
...............
Кокошка гребен свела -
впечатлена от кукуригането на петела!
....................
Ако, се бях родил луна
 щях да огрявам цялата страна
с позитивната си мека светлина!
...............
Всеки бърза да залости -
врата пред неканените гости!
...................
 Алкохол
Безброй чаши сме надвили  -
с наздравици и думи мили.
.................
В.СОФИН

Великденски яйчица

За Великден с шарени лица
оцветени в пъстро яйчица
събират уверено сърца!
-----------------
С гръмотевична закана дръзка
уверен дъжд запръска!
......................
Държава създала нередност -
затънал народът в бедност!
...................
За Великден  сладка атмосфера -
впечатлили премиера
с шоколадови яйца в бонбониера!
...................
Без дискусионна пледоария -
през май, пак цъфти в България !
.................
 Език с умение
мърмори с откровение
без мисъл и стеснение
скалъпено набързо извинение!
..................
В.СОФИН