Няма го онова време! Никога няма да се върне и щастливо,
младо ни прегърне! Въпреки всичко обаче, споменът е тук до нас и блещука, като
светулка в тъмното. Някога, някога, колкото двадесет и пет лета съществувала
дискотека. / Днес по-често така наречената появила се
чалготека./ Вие днес приятели, които сте
на определена вече, неудобна възраст ходехте всяка седмица на дискотека.. В Събота
след обяд, ви заварваше на работното място. Въпреки това предвкусвайки купона вече тръпнехте от нетърпение. Мислите бягаха.
Младежките ви мисли се бяха устремили отвън на свобода и дори вече танцуваха в
дискотеката. Когато най-после лениво времето успееше да измести стрелките на
часовника и дългият и непоносим работен ден свършеше вие приятелю истински засиявахте от обзелото ви щастие. Бързахте
за дома си, където чинно гладко се обръсвахте и се привеждахте в приличен вид.
Правехте го не за друго, а защото не знаехте дали пък в дискотеката където
щяхте да ходите, няма да срещнете любовта на живота си. Тогава бяхте разбира се
ерген и като такъв търсехте сродна душа, която да обогати допълнително с
чувства вашата все още постна душа. И така, заедно с добър приятел за компания
, хващахте автобуса за близкия курорт Боровец, където вечер в съботата и
неделята се провеждаха дискотеки. Успявахте да постигнете това с билет, който
струваше едва двадесет стотинки. Символичната сума ви позволяваше
безпрепятствено да стигнете до дискотека с име „Чайна”. Там, като дисциплиниран
социалистически елемент изчаквахте времето, когато портиерът щеше неминуемо да
ви освободи от пет-та лева в джоба, които ви бяха
необходими като куверт. Един вид, пропуск за вътре в дискотеката. Тези пари
тогава стигаха за сто грама водка с придружаващата за компания на питието чаша
кола. Вашата цел тогава не бе, да се
напиете а танцувайки неусетно да успеете да срещнете любовта. За нея единствено
знаехте, че щъка самотна наоколо и чака да впримчи в мрежата си любопитен и
търсещ младеж като вас. Тогава обаче
тъкмо скъпоценните ви трудови крака да прекрачат прага на дискотеката,
портиерът ядосан ви спираше с думите: „Ученици не пускаме!”
На което вие също нервирани отвръщахте, че не сте такива.
Все пак, дето се вика довчера сте били войници, които са пазили границата на
нашата тогавашна социалистическа родина. И за да убедите портиерът в това,
който бе непреклонен му показвахте паспорта си. Добре, че винаги документите ви
бяха подръка, защото и те по-своему бяха пропуск за жадуваното веселие. То
започнало вече дънеше всички чувствителните
уши, които улавяха неминуемо всеки по-висок изплъзнал се музикален тон.
Горе на втория етаж на "Чайната", диско-водещият /днес диджеят/ бе успял да пусне
песен с цел да поздрави някого. С връчен бакшиш в ръцете, той изпълняваше
всякакви желания. Пускаше блусове, които сближаваха двойките. Звучаха диско
парчета, също и български песни от репертоара на групи”Щурците!, „Сигнал” и
други. Вие най-после с голям зор
успявахте да се настаните с приятеля на предложената маса и връчвахте поръчката на
сервитьора. В тази тогавашна интимна обстановка свободно се пушеше. На вашата
маса стоеше гостоприемен пепелник, който настървен събираше угарките от
цигарите ви. Най-после отпили от донесената водка вие се осмелявахте да
вперите, развълнуван поглед в дансинга. Там вече разгорещени двойки танцуваха
под ритъма на блус тръпката. Гледахте със замечтан поглед и търсехте някоя
девойка без кавалер. И когато я откриехте понякога, ви обземаше смелост.
Скачахте пъргав като заек и се впускахте вихрено там на дансинга, където някои
като вас също се опитваха да се запознаят с погледи. Ако взирането и мигането с
очи не помагаше,вашето чене смутено се отваряше и канеше момичето на танц.
Доста често, младата другарка видяла във вас поредния нахал, отказваше. Но
понякога, все пак късметът кацваше като свободен гълъб на рамото ви. Тогава
изпитвахте тръпката на споделения танц, който неминуемо за малко ви доближаваше
до момичето. Понякога обаче на дансинга прехвръкваха искри между момчетата. Ако за зла ваша участ
сте се опитали да заприказвате девойка с кавалер или да я погледнете
обнадеждаващо вие бивахте нападан изненадващо. Придружителят на момичето надут
като паун скачаше срещу ваша милост с цел да ви пребие. Застанали двамата като
бойни наперени петлета, вие се гледахте на кръв и налитахте на бой.
Тестостеронът натрупан прекалено тогава у вас и опонента ви си казваше думата.
Излизахте отвън пред дискотеката и разменяхте обиди и удари. Когато някой от приятелите ви успееше да спре
битката, забелязвахте, че обидено момичето за което се водеше спор е напуснало.
Тогава вие и опонента най-после разплели рога осъзнавахте, че сте сгрешили, но
връщане назад нямаше. Недоволни от избухливостта си се връщахте ядосан да се
напиете. Дискотеката свършваше в четири
сутринта. Притежателите на социалистически возила оставаха до края на
веселието. Но вие беден приятелю бяхте принуден да си тръгнете за в къщи много
по-рано. Хващахте последният автобус за Самоков, /където живеехте/ точно в
единадесет и двадесет вечерта. Винаги препълнен той успяваше някак си да
прибере всички желаещи пътници. Слизайки на спирката в града, вие се разделяхте
с приятеля си и обещавахте, че и другата седмица пак отново ще сте там на
старт, за дискотека. Гледахте унил в късметлиите, които са били с момиче и го
изпращаха в този момент. Кавалерът навярно бе крепен от мисълта, че за труда
си, ще може да получи целувка. Но понякога разбира се по-нахалният който се
опитваше да открадне такава, отнасяше шамар. Такива бяха тогава времената,
романтични! Интересни бяха, но неизменно отлетяха!
Няма коментари:
Публикуване на коментар