За пеенето под дъжда сме слушали. Дори мюзикъл има с подобно
заглавие. Реално погледнато обаче и самият дъжд е способен да излива чувства,
като също се опитва да пее. Понякога е
груб, понякога нежен! Смръщени облаци пускат завеса от многобройно танцуващи
капки дъжд, които връхлитайки земята оживяват с различен глас. Когато той, идва
нервиран неизвестно от какво, подпомогнат от вятъра се чува свистене, ръмжене
грохот. Първата едра капка дъжд почва с едно силно трополене, което
чувствителните ни уши не могат да отминат. С барабанен поход неспирния воден
капчук впечатлява с различни тонове. Чува се по-ламаринени покриви, неизменното
клокочещо плясване във вече образували се локви. А в близката широколистна гора
играе с листата, като ги подтиква да издават различни звуци. Приканва ги да
пеят заедно с него. Разяреният, неудовлетворен дъжд пристига с помощта на гръмотевиците, които нощно време, създават
ярко бели диско светлини, които осветяват цялата околност.Танцувайки разбеснял се с пиратска волна песен на уста,
водният неуморен капчук безмилостно настига всички, които без чадъри са хукнали
да търсят убежище. Присмивайки се на хората, дъждът с приятеля си вятъра
догонва всеки дръзнал да се опълчи. Шамаросва голите вратове, мушка се в очите,
целува ушите, пълни обувките. Създава дискомфорт, студен, неприятен.
Понякога обаче,
когато е благосклонно настроен, дъждът пристъпва плахо с малки капки, които
милват косите ни, лицето, ръцете. Влюбен в нас, той шепне тихо в ушите,
възбужда, предизвиква радост. Пленени от
чара му ние хората се предаваме неизменно впечатлени от способността му да
предизвиква чувства.
Сутрешният дъждец е най-приятен. Ромонещ, молещ, пристъпващ
тихичко по-покриви, вливащ се в олуци. Успокояващ, той приспива току що
отворени от сън очи. Заслушани в нежната му песен ние пак блажено се унасяме.
Дори изобщо, не ни се иска да напуснем топлото легло. Този песнопоец дъждът се чувства съвсем
свободен. Необременен от нищо, освен смущаван от приятелите, вятъра и гърма той
се ражда от облаците. С тяхна помощ, пуска живителна влага на всички земни
същества. Затова хората понякога дори му се молят при засушаване. Отдавна не
чули пеещият воден глас, те закопняват за него. И когато инатът на дъжда
премине и отново навести майката земя, знаем, че ще донесе хляб за всички. Затова сме
благодарни, да чуем песента му, да усетим нежността му, и го видим, че щастлив
е пак дошъл. Понякога мърморещ, понякога
нашепващ, все пак той се оказва истински
приятел, без който светът не би могъл да мине.
Щом уникалната песен на дъжда, стигне до нас и ние наистина я чуем,
зарадвани осъзнаваме, че малка частица
от чудото на света е достигнала пак до нашите души, които търсят вечно, светлината в мрака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар