БОБО

Надничам любопитен в спомените и виждам един приятел, който няма да забравя никога. Това е овена Бобо. След като успях най после с труд да продам петте овце, които бяха останали от баща ми, който беше болен тогава и нямаше възможност повече да се грижи за тях, ми остана той. Така и не успях, да му намеря нов стопанин. Идваха! Искаха го! Но предлагаха символична сума за него, сякаш бе, по долен от овца. Бобо беше с черно руно, млад без рога и многообещаващ.  Притежателите на овце ,настояваха да го пусна сред другите в стадото. Това добре, но искаха от мен и да ходя овчар. Разбира се, не се съгласих, защото нямаше как да отсъствам от работа. Оставих го вкъщи.

Вечер, когато се прибирах Бобо ме посрещаше с блеене. Сякаш ми се караше, че го бях оставил сам без другар. Пусках го от кошарата и той като куче, ме следваше по петите. Излизахме на „Ридо” пред нас, където Бобо пасеше. От време на време ме следеше с поглед, да не би да му избягам. Когато задоволеше апетита си Бобо се втурваше да играе с мен. Също като дете, което търси внимание от родител.

Щом забележеше, че моя милост е разсеян и зяпа буквите в поредната книга, която се опитвах тогава да чета, ме издебваше и навел глава се опитваше да ме пребори. Отначало му се молех, да ме остави на мира, но Бобо искаше да играе и трябваше да откликна на желанието му. Все пак нали съм зодия Козирог! Не се предадох! Втурнах се и аз към него и блъснах главата си в неговата. Аз напирам, но и Бобо не отстъпва! Упорит и гальовен, разбира се.

 Отстрани децата ми, които ме придружаваха тогава, се скъсваха от неподправен ,жизнерадостен смях. Но усмивките, им секнаха, защото Бобо бе решил да си поиграе и с тях. Изоставяйки ме се втурна към дъщеря ми и я хвана неподготвена. Блъсна я с глава и я катурна на земята. Все пак добре, че никой не пострада. Тогава дъщеря ми се изплаши и сълзи бликнаха от очите и.

Ама, че калпазанин! Бобо се оказа истински разбойник! Забраних на децата да идват с мен, когато го пасях вечер.

Често, тогава с тъга поглеждах към него, защото знаех, че ще трябва да се разделя с любимеца си. Бобо беше свикнал с мен и аз с него. Но живота понякога наистина не е справедлив. Не успях да го продам. Нямаше начин и да се грижа повече за него. Наложи се Бобо да бъде заклан. Тази неприятната работа, разбира се не я извърших аз, а бащата на съпругата ми. Наложи се да излъжа приятеля си Бобо и да го задържа. Тежък момент за мен! Гледах го как се сбогува с живота и ми стана неимоверно мъчно. Виждах очите му вперени жалостиво в мен да питат: „Защо? Защо ме предаде?”

Нямах отговор. Просто няколко мои сълзи капнаха върху черното руно на Бобо и толкоз.

Замислих се тогава! Защо животът, трябва да бъде понякога, толкова несправедлив!? Укорявах се! Но нямах избор!

Въпреки това, когато мислите ми се втурнат през времето назад, отново виждам, как Бобо се втурва към мен уверен, че ще ме победи. Двамата опрели чела, тогава не отстъпвахме изобщо. Звънкия детски смях на децата ми също прозвучава в ушите ми и сякаш времето, пак милостиво е спряло безпощадния си ход. Уви! То не прощава никому нищо!

В.СОФИН