Особен подход

Интересен метод за управление съществува в нашата страна. Когато управляващите на всеослушание обявят какво, ще вдигнат в държавата, успяват първо с нервите. После във вестниците излиза материал, че тока ще поскъпне драстично. Парното също, а от там разбира се и водата, ще се окаже с увеличение на цената. Едва излязла в пресата тази информация, веднага я опровергават. Казват, че правят изчисления, че мислят и ако все пак народа замълчи, като риба, наистина това се случва. Първо пъргав, скача тока. Веднага след това нервите на хората, които броят последните стотинки в джоба си. Но, ако повечето от нашенците гледат с безучастен, зомбиран поглед в една мъртва точка, управляващите набират кураж и пробутват за гласуване в парламента пенсионната реформа. Опитват почвата за да прокарат номера си. Ако отново народа замълчи, реформата успява. Когато обаче се намерят хора в парламента, които искат да вдигнат минималната заплата за страната ни, болшинството от управляващи нервите на хората са против. Нямало пари! Е как да има! Като бизнесът у нас постоянно се спъва, като кон който бърза. Производство няма! Повечето стоки у нас са вносни. По-скоро, твърдят „умните” глави на България, заплатата трябва да се замрази за дълги години. Но нали душите на повечето хора у нас вече са достатъчно вледенени, защото зъбите ни тракат постоянно, не само от студа, който ни заобикаля, но и от убиване вярата и доброто в човека.

Времето съюзило се с депутатите, неспирно сипеше през лятото дъжд и предизвикваше наводнения. Реколтата, ако я имаше някъде, бе почти нищожна, защото кишата не прощава. „Какво от това” –твърдяха спокойно хората в парламента и добавяха: „Нали има внос от Китай!” Да има! Но много често медиите съобщават за опасни стоки, пристигнали именно от там. Как да имаме вяра, когато вече почти сме я изгубили!? Лесно се прилъгва народа с реплики: „Чакайте и всичко ще се оправи!” Кога? То живота на болшинство от българите си отиде. Единствено остана утехата, че все още живеем в държава с име България. В бъдеще, когато това със сигурност ще се промени, ще станем глуха провинция управлявана както винаги от чужди интереси. Преди се чудех, защо Паисий в историята си казваше, че се срамуваме да говорим на езика си. Днес доживяхме да чуем същото и се убедихме, че нищо не се е променило. Нашият български език, сега е заменен с безброй чужди думи, повечето от които са дошли от други страни. Това, ще кажете е хубаво! А нашата идентичност? Защо ни е, като можем без да мислим да приемем прийомите на страни, като Америка, Англия, Германия и всяка друга нация, но не и българската. Именно това е жалкото у нас! Следваме безпрекословно чуждия интерес, като забравяме, че все още имаме нация. Пишем в интернет на латиница, като забравяме, че Кирил и Методий са създали славянската азбука именно за това, да се различаваме от другите страни и да запазим, културата си. Нашата идентичност! Днес я отхвърляме жертвоготовно, за да се присламчим към Европейския съюз. За съжаление той, играе по свои правила и не зачита нашите. Колкото по- прост е един народ, без образование, толкова повече е подчинен. Подчинен на остена, с който го бодат постоянно и указват посоката му. Днес единствено у нас е останала фразата: „Бог да пази България” Утрешното, като дойде ще бъде по хубаво от песен. Песен, но не наша, българска с която нацията ни да заеме достойно място в Европа, защото вярвам, че все пак заслужаваме усмихнато, слънцето да грее и за нас.

В.СОФИН