До този момент,
беше скрита. Короните на смърчовете, облечени подходящо в студеното зимно време
с блестящо прокъсани на места белоснежни кожуси, пречеха на погледа да зърне,
нещо невиждано. Внезапно нещото успя да се пребори с дърветата и изпълзя високо
в тъмното. Смаян гледах, как в нощното небе изплува, огромна лимонова резенка. Учудени видяха я очите. Дори езика млясна, разстроен от недостижимото лакомство, което блестеше
в жълто и канеше стомаха ми за закуска.
Размечтах се без да искам.
-Е-ех! – възкликнах впечатлен -Ако можех да направя
достатъчно висока стълба с помощта на звездите, които да ми светят и показват
пътя, щях бързо да стигна до резенката и да се облажа! Виж ти! Как примамливо
блести захарта по-нея. Също, като белите на места прокъсани, снежни кожуси на
притихналите смърчове…
След тия казани на воля думи, усетих в джоба
ножчето си, как копнее да отреже ,поне едно парче от жълтата, лимонова коричка и дори го съжалих, че не бях в състояние да му
помогна.
Влюбен зяпах в лакомството, точех зъби и се заканвах.
Напразно! Зората внезапно изникна и показа усмихнато, лицето на слънцето.
Лимоновата жълта резенка, за която цяла нощ мечтах, облизвах се, въздишах и
дори стенех, изчезна, сякаш погълната от великан.
Докато почесвах учуден олисялото си теме , главата ми роди,
мисълта една:
„Изкушението навярно е било, част от красивата Луна!”
В. СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар