Спойка!

На лист яви се буква!

После, друга нова се роди.

Усмихната разцъфна дума,

с приятели вдъхновено се сроди.

Избрало път направо -

изречение се показа смело.

Прихвана следващите думи здраво-

 изстреля текста с бързина, умело.

Образува яка спойка

със запетаи, точки и тирета.

Дори гърди изправи в стойка-

вечна питанка  проклета!

Развълнувано дойде чувствителна-

спря изречение, удивителна!

А накрая, умна точка,

сложи край, на всякаква отсрочка!

Мост хвърлиха ужасни –

тиретата сред думите опасни!

Срамежлив стихът учуден

с копита  чувства разора.

Изпръхтя, сякаш кон разбуден,

И щастлив препусна в красивата зора!

В.Софин