Войници умници!

Някога по-времето на социализма, когато казармата беше задължителна и правеше от момчетата мъже, тридесет годишен старшина с наслада действал войниците. Току що бил пристигнал от „цивилизацията” отвън още топъл и не навлязъл добре в службата се забавлявал страхотно като подавал команди на ротата си.

-Легни! Креснал той. Всички послушно легнали на плаца, само Григоров продължил да стърчи прав.

-Ти защо не лягаш бе? Не чу ли моята заповед редник Григоров?

-Аз другарю старшина! Чух я, но в устава няма записана такава команда.

-А каква има умнико?

-Ами, падни другарю старшина!

-Кой аз да падна? –озадачила се „майката” на ротата.

-Съвсем не! Така е записано в устава, другарю старшина.

-Падни Григоров! –ревнал ядосан старшината и редника веднага се проснал в цял ръст на плаца, като при това успял да чукне болезнено коляното си.

-А сега умнико! –продължил  старшината да обработва Григоров. –Двадесет лицеви опори и се приготви да броиш…!

-Редник Григоров!

-Аз другарю старшина!

-Не чу ли заповедта, говедо такова?

-Съвсем не я разбрах! За мен ли се отнасяше другарю старшина?

-Та за кой друг. Ти си умника в ротата тука…

-Съвсем не е така, другарю старшина. –отрекъл Григоров.

-А кой тогава? –попитала озадачена до някъде „майката” на ротата.

-Ами… Редника Петров другарю старшина.

-И защо мислиш така?

-Защото сутрин му оправям след ставане леглото, после лъскам обувките му до блясък и дори му купувам цигари от лавката.

-Вярно ли е това редник Петров? –извисил възмутено глас старшината.

-Аз другарю старшина! Съвсем не е така. Просто се опитвам да уча Григоров на дисциплина. Но както, казахте вие другарю старшина, говедото се прави на умник.

Ядосал се ротния и изревал най-после правилно заповедта.

-Слушайте моята команда! Редник Григоров и редник Петров по-тридесет лицеви опори и почвайте веднага да броите! –увеличил наказанието и на двамата старшината.

-Виж ги ти хитреците! –процедил следящ изпълнението на наказанието той. –Ще ми се правят на тарикати! Ха, като сте толкова умни, след лицевите опори и двамата, бегом право в кухнята да белите картофи за вечеря.

Дали е било точно така не знам, но веднага след това наказание и двамата войници - умници от момчета, станали мъже.

В.СОФИН