Било по-времето,
когато снимките се правели, по стария добре познат начин.
Точно тогава един нашенец с навехнат глезен, отишъл на
преглед в болницата.
-Много ме боли докторе! Направи нещо! –примолил се той.
-Не мога да сторя нищо, преди да си снимал болното място! Донасяш
снимката и тогава, ще видя какво ти е!
Сконфузен нашенецът се изнесъл и отишъл в близкото фото.
-Ке мое ли само една
снимка? Малко по-голема я сакам! –примолил се той на фотографа.
-Ето там на стола се пригответе, докато стана готов да
снимам! –упътил фотографа клиента и мушнал глава под покривалото на фотоапарата.
Докато нагласявал машинката, човекът с болния глезен вдигнал крак на стола и
дръпнал нагоре крачола на панталона си.
-Язе съм готов! Давай, щракай! –казал и бил слисан, когато го попитали:
-Ама вие какво? Крака ли ще снимаме!
-Е па он докторо, рече така!
-Кой доктор? –не разбрал за какво става дума фотографът.
-Кой? Докторо от болницата! Рекох му, боли ме глезено. А он
ми вика да го снимам…
-Казал ти е на рентген да ходиш! Той се прави в болницата…
-А така ли? Я не знаех… -сконфузил се нашенецът и без повече
да се мотае при фотографа отишъл на посоченото място в болницата.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар