Най-харесвам "Кифлите"!

          Студент първа година в У Н С С  разговарял с чичо си срещнат случайно на пътя. Обзет от любопитство той попитал племенника си:

-А бе Наско, кое му е най-убавото на университето?

-Какво да ти кажа чичо? Според мен най-хубавото там са „кифлите”!

-Кои? Тия с шоколад или може би ги аресваш с мармалад?

-Ти пък чичо! Нито една от двете…

-Тогава какви са тия кифли бе Наско? –озадачен повдигнал рамене чичото и се почесал зад ухото, сякаш не се интересувал от отговора на племенника си.

-Виж какво чичо! Аз ти казвам за момичетата…

-Какво общо имат они с кифлите бе Наско?

-Така им викат, „кифли”. Сигурно защото са млади, хубави и стройни като тополи…

-А-а-а! Ясно! Все пак за първи път чувам за такива…?

-Ей чичо! Да не си паднал от Марс бе? В кой век живееш?

-Мислим у двайсти!

-Да ама вече сме двадесет и първи…

-Верно ли говориш Наско!? –Кога успя да се мине пущината… ! Веко де! А я да не знам…!

-Не знаеш чичо, защото не четеш вестници, не се ограмотяваш!

-Е –е-е, ама нали они пари струват Наско? Па чичо ти е пенсионер и глупости не чете…

-А телевизия гледаш ли? – не се предал лесно от обезсърчителния отговор на чичото, племенника.

-Шчо да и гледам, като по нея дават само реклами.

-Радио слушаш ли? –отново нападнал с въпрос Наско.

-Оти? Требе ли да слушам?

-Трябва чичо! Трябва! За да знаеш какво става у нашата страна.

-Нищо на става…! Нали чуем шчо говорат у кръчмата. Пенсии не дигат… Само цените току покачуват… ! Оня ден дори разбрах за токо… Дигнали го пак, а и водата също…! Край нема теглото!

-Добре де, а в чужбина, какво се случва, не те ли интересува?

-Зор ме е! Чужденците живеят добре. Тех ли да ги мислим!?

-Други ден ще има избори. Ще гласуваш ли за кмет?

-Нема нужда чичовото… Нема нужда!

-Как така бе чичо?

-Нали видим… Все един и същи избират за селото, вече двайсе години и он не прави нищо.

-Защо не го смените чичо!? Защо го търпите?

-Още си малечок, не ги разбираш тия работи Наско! Търпим ние, търпим. Оти ако изберем друг, он ке земе да сложи по-големи данъци. Мое и да забрани да печем ракия! А и пари немаме! Тебе ти е лесно Наско! Зяпаш у „кифлите”, връткаш си синджирчето и свирукаш по цел ден…! А ние, тука на село, борба водим... Все се мъчим стотинката да скрием… Целта е да мое и утре да земем хлеб. Учи Наско! Учи! Като земеш диплома, мое тебе да изберем за кмет… Шчо ке кажеш?

-Не чичо! Аз не се връщам повече на село. Друго си е в големия град…

-Знам Наско! Знам! Нали ми рече „кифли”!… Добре, че поне се видехме чичовото… Оти се не знае, кога пак, ке се срещнем… Много поздрави да носиш на баща ти! И не му казвай, че сме се видели пред кръчмата…! Нали знаеш, он ракия не пие… Само арестувана вода глъта, като пате…

След  тия  думи изречени с усмивка за сбогуване към племенника, чичото се шмугнал в  кръчмата, като целта му била, да прогони мъчителната жажда, от която внезапно бил обзет.

В.СОФИН