През лятото
дядо Нестор седял на пейката отвън пред дома си, навлечен със зимния кожух и
пушел лула. Внукът му Ванчо го попитал:
-Дядо бе, не ти ли е топло?
-Не! –отвърнал невъзмутимо старецът . След малко, не издържал
в жегата изпотен внукът попитал отново:
-Дядо бе, не ти ли стана топло?
-Не! –отговорил отново дядо Нестор и продължил да пуска
синкав дим на кръгчета от недопушената си лула. Към обяд обаче му припарило и
казал на глас пред внука си който играел около него.
-Я гледай ти!? Оно май стана жега! Я да свалим кожуо.
-Е нали ти казах дядо, че е топло и не е за кожух!? А ти не
та не!
-Не ги разбираш тия работи Ванчо! Още си малечок! Он кожуо
не е виновен и не пречи. Нали цела зима
го носих? Времето.. Времето пущината! Оно само е виновно! –казал старецът уверен в правотата
си и като с почесал замислено, запалил отново угасналата лула.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар