За съжаление, понякога готвачът като всички разсеяни хора забравя да добави
нещо в ястието, което ние гладни, бързаме с настървение да вкусим.
Когато веднъж на моя милост сервираха чорба и ми замириса на
сварен боб, аз щастливо вдъхнах аромата на джоджен и други подправки, които
сръчно плуваха вътре. Като опитен
металотърсач, с цел да не мъча повече нетърпеливата лъжица, я изпратих да търси
и рови в чинията търсейки находки. След като се измори от извършения обиск, тя
установи, че по-дъното на съда дремят оставени сами три бобени зърна и едно
което бе наполовина. Уловени сръчно от металотърсача в ръката ми, потънаха в
гладния мой стомах, който протестира от малкото количество. Опитах се да го
зарадвам, като отново разрових и впуснах в приключение лъжицата, която с голям
зор успя да обърне с хастара чорбата.
Уви отгоре плувнаха, едва няколко люспи от боб. Бях разочарован и дори обиден,
че освен преобладаващия джоджен, и вода с пипер,и част от сварен домат, друго
нямаше. Въздъхнах най-после примирен и точно тогава завидях на ония смели
търсачи ровичкащи супите си, дето намираха по-нещо в чиниите . А аз, горкия
нищо! Липсваха пирони, нямаше мухи,
гайки, и болтчета също не намерих. Само една гола оцветена в червено бобена
водица.
Не посмях да я преглътна, защото после щеше да стане
страшно. Коремът ми спокоен за момента, ще реши, че е време за бунт и с напън,
ще се опита звучно да изкара „ветровете” взели място в червата ми.
За да не уплаша гостите с внезапна канонада, се отказах
доброволно от това простичко удоволствие.
Накрая не ми стана ясно, кой кого е надхитрил: готвачът мен,
като ме лиши от бобените зърна, или аз, който отказа да изпие ароматната бобена
чорба, приготвена изцяло от подправки и вода.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар