От дека да знам?

            Не щадящо зимно време накарало, директор на завод и заместника му, да облекат топли ватенки с които се появили пред склада. Там на място отвън, напорист тираджия изнервен от половин час пушел неспокойно, докато чакал общите работници. Когато съзрял двете особи идващи към него, не издържал и им викнал:

-Айде бе мързеливци! Докога Вас, ке чекам? Мене път, ме гони, а Вие дембели такива, се офлянквате! –  след  изтърваните настървено думи, за успокоение шофьорът,  дори плюл ядно на снега.  Двамата директори се спогледали с усмивка. Учтиво преглътнали обидата и не казали, нито думичка. Отстрани засрамен склададжията с пламнали от напрежение алени, бузи се присламчил до тираджията и тихо му казал:

-Какво направи приятелю? Та това са шефовете ни, а не…

Съвсем смаян шофьорът се вгледал в току що пристигналите с  нови ватенки и проумял гафа. Запазил спокойствие ,невъзмутим изплюл думите:

-Па я, от дека  да знам! Мене некой, каза ли ми? А са и без костюми!? –и без да се извини се шмугнал в кабината на тира, където изчакал вече търпеливо, да стоварят докараните материали за завода.

     В.СОФИН