Ако ние сме мъже, които обичат прелестите в
женската половина на човечеството и тялото ни реши да протестира, се оказваме
безпомощни, като пеленаче лишено от биберон. Докато се разхождаме в градския парк
на чист въздух и се любуваме на природата около нас, няма как да не забележим
пред погледа ни, как сякаш от нищото се материализира изящно младо девойче,
облечено подходящо за летния сезон. С къса лятна блузка и мини пола на високи
черни токчета… Опитваме се да склоним вечно търсещите наши, гладни мъжки очи,
да не зяпат, но те горките отказват да се подчинят. Изпиват момичето изцяло,
сякаш са видели златно кюлче или изгубен в праха диамант. И за да ни подразни
тялото, шията ни се отклонява в посоката на съществото изящно ширнало пред нас
грациозно дългите си крака навлечени в копринени чорапи.Токчетата и чукат по-
паважа с тон който, се забива в ушите ни като камбана, която приканва хората за
Великден.
Без изобщо да ни забележи, че и ние сме там и дишаме въздуха
заедно с него, момичето успешно подминава нашата възхищаваща се особа, която се
оказва с уста отворена от изумление. Дори лекото протестно покашляне излязло плахо от гърлото
ни, не може да спре младежкия и устрем.
И как да не ни подмине приятели!? Та нали вече времето без
милост е изпило най-хубавите ни години и сме се оказали чак след петдесетте. Дали
сме го искали? Естествено погледнато, не! Всеки желае да запази младостта си, но в един
определен момент тя бяга от нас сякаш предчувствайки, че току що роденото ново
поколение се нуждае повече от нея.
Така че всеки протест на тялото ни се оказва излишен.
Въпреки всичко след кратък размисъл ние въздишаме. Мозъкът ни протестирайки
отказва да се подчини на вече предалото се тяло. Очите продължават да шарят
по-отдалечаващото се момиче и едва когато шума на токчетата заглъхват, погледа
ни се мести встрани където в градинката до нас ухаят без грижа разноцветни рози.
Те естествено омайват нашия търсещ взор, който пленен от всичко наоколо му, вече
не знае къде да зяпа.
Далеч горе в ясното слънчево небе, прозира с могъща осанка планината. Тя усмихнато
отбелязва, като художник, всеки щрих, всеки ъгъл, всяка скрита сянка! Все
виждаща планината зяпна в момичето, което ни бе отминало. То се срещна с момък,
който и подари букет цветя. За да му благодари девойчето, целуна младежа. Двамата
унесени в разговор, бавно се отдалечиха,
към близкото кино, което явно ги чакаше
за да сподели с тях филм за любовта. За това как момчето срещнало девойка и как
искрата блеснала пред тях…
Природата с цел е сътворила всички неща които ни заобикалят
и радват безкрай търсещи душите ни…
За това и ние, не само мъжката, но и женска половина на
човечеството, въпреки изгубената младост, търсим постоянно красотата на любовта
без която не можем…!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар