Същинска Косачка

        -А бе Нане? Гледам те как всяка неделя одиш у градо!? Тоя ден не е пазарен. Що правиш там? –попитал обзет от любопитство съседът Гено.

-Какво да ти кажем!? Нали видя кравата ми умре от некаква нова болест. Викат и дерматит. Наложи се да търсим работа у градо.

-Намери ли?

-А бе, я намерих, ама ми се виде отначало трудна.... –оплакал се притеснен от стеклите се за  неблагоприятни обстоятелства Нане.

-Че, каква е тая работа бе съседе? –продължил Гено да дълбае в мислите на комшията.

-Косим тревата у един чорбаджия и я поливам, когато требе.

-Че това е лесно...

-Лесно! Друг път. Слушай! Отивам я у човеко и питам по-обявата от вестнико, дали наистина му требе косач.

-Да! –рече ми он тогава.

-Е дека е косата, да почвам тревата? –попитах го аз.

-Не ти трябва! –вика ми отново он.

-Е как че косим тогава? –вдигнах рамене учудено.

-С Косачка. –рече ми он пак, тогава и ме запита:

-Виждал ли си?

-Как да съм виждал!? –учудих се аз. -Много отдавна се отрекох от телевизоро. По-него само реклами дават, политика нищо интересно... Само болести. Фалят хапчетата сякаш са бонбони. Това било убаво, онова също за купуване, а за пари не казват нищо. Отдека да ги земем Гено?

-И он чорбаджията де, що ти рече? –задал въпрос вместо да отговори на Нане любопитния комшия.

-Не рече нищо, а ми показа Косачката. Ей звер голем! Ръмжи и глъта ли, глъта тревата.  После я сбира отзаде у кошо и я изфърлям у боклуко...

-Е оти не я даваш на некой? –озадачил се Гено от прахосничеството на Нане.

-На кой? У градо освен кучета и котки, друго не гледат. Но слушай! Първио път, когато шефо показа как пали Косачката, ми се виде доста сложен. Също като жената и она е трудно разгадаема. По некога ръмжи доволна, друг път гасне задавена. А пие и бензин. Жадна е като твоята жена Гено, дето глъта само мастика с мента у кръчмата на Милчо.

-Айде сега па и ти Нане! Да не се обиждаме на жени... –засегнал се докачен Гено.

-Не е това бе комши! Викам ти, че Косачката е сложна, неразгадаема като жената. Не се сещаш, кога да и долееш, ни па кога е сгодно да я припалиш...

-А-а-а! Ясно Нане. И какво?

-Какво? Като окосим и поливам после...

-С маркучо ли?  -не издържал Гено и задал поредния интересуващ го въпрос.

-Не! Некакви сгоди направени у моравата на чорбаджията. Пускам ги и от земята почва да блика вода. Пръска насекаде. Даже и мене олива, ама я съм свикнал и не обръщам внимание...

-Оти! Нали мое да те удави? –засмял се подигравателно Гено.

-Ти за мене не се бой! И жените ни давят често дома, ама още сме живи и пиеме бира. Айде сега с мене! Да черпим за новата служба при Милчо у кръчмата. Дано само жена ти Пена не е там, че ще стане лошо... –засмял се Нане и добавил също подигравателно:

-Ей! Същинска  Косачка! Като на чорбаджията опасна и непредсказуема...

В.СОФИН