Млад мъж видял
красива девойка и невъздържано възкликнал:
-Като Ви гледам госпожице, ме обзема едно чувство...! И дори
предчувствие, че...
-Глупак! Какво си въобразявате? –засегнала се младата жена.
Невъзмутим и спокоен,
сякаш не чул обидата лисната в лицето му, младежът продължил своята прекъсната тирада:
-...Че, ще се роди от Вас изкуство, като създам портрета Ви!
Като добър но все още начинаещ художник, мога да извая с четка и бои в пролетни
зори, привлекателни вашите обаятелни черти, които очите мои, харесаха почти!
-Да Ви позирам? –възкликнала учудена младата дама.
-Честно подозирам, без да Ви нервирам, че друг портрет, на платното,
бяло ще сервирам! –отвърнал все така в рими младият художник и се обърнал към следващата
девойка в която съзрял печални очи, които заслужавали да бъдат нарисувани.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар