Искрен за любов пищях.
Ревеше в мен душата.
По-трънливи пътища вървях,
разраних до кръв и колената.
Когато необвързан бях,
търсех милост при звездите.
Влюбен в луната осъзнах,
колко близко са мечтите!
Опитах да не бъда плах!
Изритах смел съдбата.
Неочаквано изцяло проумях
как милва с обич ме зората.
В очи изящни, впечатлен се взрях.
Усетих мили, сгряващи сълзите.
Отвързано ме плисна, женски смях.
Почувствах на Купидон стрелите!
Искрен често за любов пищях.
Кънтеше буйно в мен сърцето.
Влюбен неусетно проумях -
заедно, целува ни морето!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар