Лесно им е на
преписвачите. Лесно е дори на тия които умеят без особени скрупули да задигат
думи, изречения, строфи... Но да се опиташ да създадеш, да родиш с ум нещо
горещо, е особено трудно без вдъхновение.
Ето че днес и
моето явно е избягало нейде далеч. Чудя се, дали не се е скрило заради
особените минусови температури превзели без милост страната. Или пък може би се
скатава някъде на завет, трака безпомощно зъби и чака своя спасител в мое лице.
Минават ми мисли,
че е настинало, грипаво като мен. Киха откровено срещу всеки, заразява.... Да
но, уви избягва да се открои добродушно и в моята изстрадала в безпомощност
глава. Вярно понякога се опитва съвсем бегло сякаш е останало съвсем без сили
да проблесне и пусне една две искри. Тъкмо да пламне буен огън, и да се разрази
творческа буря, щом прибързано хвана перото вдъхновението се изпарява в
неизвестна посока. Ако знаех къде се таи, щях да го пипна и за да не бяга
повече от мен успешно ще го озаптя направо върху празния лист пред мене.
Заел готовност
стискам перото и скърцам с него, и със зъби правя драскулки, и рисувам
звездички върху хартията.
Хайде бе! Чак почвам
да се моля на вдъхновението. Бъди така добро и отмести погледа си върху
безпомощните , изтерзани мои, нервни мисли! Поеми ги, успокой ги, дай им нещо!Накарай
ме да се разплача от екстаз! Че нали и за това пиша. Не за да изкарам пари и
слава. Просто обичам екстаза, да потече от ръката в ръкава! Уви! Явно
метереологичните условия не позволяват на вдъхновението да изпъкне и ме
развесели. Поне за малко, за миг някакъв си... Не! Замръзнало нейде под
преспите, чака пролетта.
Ами аз? Моето добро настроение?
Съвсем ядосан натискам грубо перото върху листа с драскулки и звездички,
и там за моя изненада се явиха откровени, само няколко думи:
-Не се измъчвай! Вземи си книга! Чети и набирай емоции! Когато
узрееш, аз вдъхновението честно обещавам, ще бъда отново при теб!
Виж ти! Било лесно! Прекалено! Пък аз се трепя с разни
безсмислени драскулки. Окрилен успокоен, грабвам първия спрял погледът ми роман
касаещ днешните болни човешки взаимоотношения и почвам гладен да се храня с
думи. Ясно ми е, че когато се заситя вдъхновението като нищо ще кацне само като
гълъб на рамото ми, и ще задейства ръждясалата моя ръка. Тя благоговейно ще
грабне перото и безшумно ще зарадва с нови чувства прониквайки право в душата ми.
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар