Таланти които извират от ръцете на шопа!

       След като всяка година по телевизорите се вихрело шоуто „България търси талант“ продуценти решили, да открият един човек, който умее да върши чудеса. След многото явявания в студиото се появил местен колорит. Журито било смаяно от способностите му. Попитали го какви са му талантите.  И така Гюро излял душата си:

-Свирим на листо. -започнал да опипва обстановката той.

-Това не е талант! –обадил се глас от журито.

-Ама оно е зелено и е от люляко. Нема как да не е талант. –уверено отвърнал Гюро и продължил да удивлява журито.

-Това прави едно. Мога и на дудук, но само ако ме помолят. Трето. Знам как да усмихнем куче.

-Как? –внезапно журито наострило ушите си.

-Много лесно. Като му фърлим леб да яде. Четвърто. Мога да грашнем на овците. А и на козите. Да не казвам, че и магарето също...

-Това не е талант! –отвърнало развеселено журито.

-Вие знаете ли какво нещо е грашенето?

-Не!

-Щом не знаете, значи е талант. –казал уверен в правотата си Гюро и продължил:

-Дори мога да се явя в другото шоу „България търси Талант“.

-С какъв номер?

-Номеро е да мълча. Когато ме питат нещо, ще муча като показвам с уста таланта си.

-Хм... Това не е...

-Чакайте не сте чули още...

-Какво?

-Ами я мога да бръкнем с два пръста у контакто и нема да ме удари ток.

-Със сигурност ще те изпържи. –уверено журито подложило таланта у Гюро на изпитание.

-Нема начин! Предварително бушоно, я съм го свалил... Дори и водата от вейкато да ми спрат, я пак ке имам...

-Как? Като си купите минерална нали?

-Не - е! Я пари за вода не давам! Кладенецо у дворо за какво мислиш е...

Тука журито се засмяло през сълзи. Чул се леко огорчения глас на Гюро.

-Вие какво се хилите бе? Като, че ли сте видели гявол? Е гяволо съм аз! Живеем у град, дека нема много работа. Какво казвам ли? Секи не мое да живее там където нема леб. Да ама я нали съм талант и знам това, онова. Справям се.

-Как?

-Летото берем киселец, гъби, билки. Дори играем на тука има тука нема.

-Това не е ли незаконно?

-Не е! Оти ако само се сетиш, колко закона има у нас незаконни.

-Как така?

-Така! Има ги, ама се прилагат само, когато човек нема пари.

-Добре! Добре! Отклонихте се от темата! Друг талант имате ли?

-Имам! Как да немам бе! Вчера слушам на площада у градо един рецитира стихотворение. И я го мога това. Гюро скача за капа. Капата му бяга, но от Гюро нищо не отбягва...

Тука журито отново показало усмивките си.

-Ето ти на. Щом се смеете нема начин да не сте забелязали, че съм клоун. Какво говоря ли? Та аз съм артист. И ако смеете само да не ми присъдите талантите, да знаете мога и терорист да съм, ама не сакам. Оти у затворо много е тесно. Тесно за моята широко скроена, шопска душа.

След тия думи Гюро се поклонил ниско, не само с цел да омилостиви журито, но и да покаже, че може да го прави като японец. А това секи не го умее.  Как тогава да не го забележат?

В.СОФИН