Там ти е талантът!

    Начинаещ автор редовно мъкнел в редакцията на местен вестник написаните от него разкази. Внезапно един ден, когато отчаянието го била обхванало, неочаквано ушите му доловили похвала.

-Имаш голямо браво! Не само от мене, но и от едни впечатлени приятели. Много добре се беше справил...

-Я виж ти! Знаех си, че имам талант. Любопитно ми е само... Кой разказ така ги накара да се развълнуват!...

-Разказ!? –учуден редакторът повдигнал недоумяващо рамене.

-Да разказ! Нали сам казахте, че съм се справил много добре или това е поредната шега от ваша страна?

-Не е шега. Как можа да си го помислиш! Много добре, дори отлично  си приготвил домашната си ракия, която донесе за рождения ми ден. Не само, че се наливаше като олио в чашите, не само влизаше жадно в гърлата ни, но и когато ни хвана на другия ден, изобщо не ни боляха главите... Та да те питам, имаш ли още от нея?

-Не! Свърши за съжаление пущината. Но имам нови разкази?

-Е, ще ги преглътна някак си и тях, но ти помисли човече, не си губи напразно таланта. Вари ракия, там ти е силата и мястото!

-Виж ти! Виж ти! Пък аз си мислех...

-Остави мисленето за нас драги, а ти вари ракия!

В.СОФИН