Обгърнат от тишината в здрача -
от топлината августовска на зяпача,
звездите гледам, крача.
Препъвам се, за Луната плача!
Обзет от паниката на копнежа,
ръце протягам, молещ небесата.
Опитвам с очите да разрежа,
проклета черна, тъмнината!
Внезапно блесна окрилена,
събудена от нейде светлината.
Като волна птица устремена,
пред мене литна, пъргаво зората!
В.Софин 
Няма коментари:
Публикуване на коментар