Когато Слънце лакомо погали
върховете борови с целувки,
и утро мило, объркано запали
заспалите на вятъра преструвки -
а красива Рила от високо блесне,
отдалеч със ласкава усмивка,
и реката Искър, тихо се отплесне
вдъхновена с песен на щастливка -
градът на самоковите тогава,
облича лятната си нова риза,
а денят любим на всеки дава,
свободен въздухът, да влиза!
В.Софин 
Няма коментари:
Публикуване на коментар