На устни блясък мигновено
разтваря утрото красиво.
Сутрин идва озарено,
усмихнато от слънце, живо!
Докосва мило раменете,
косите гали мълчаливо.
Мушка се игриво в коленете,
стъпките следи, щастливо!
Скача в близката градина,
видяло бисерна росата.
С поглед жаден не отмина,
блясъка събуден у цветята!
Бързат в скучното си ежедневие
объркани от работа мечти.
Няма радост, няма извинение -
за забравил в утрото, да полети!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар