Не я желаех! Бога
ми, дори не я исках...! Тя ме лъжеше, че
целия свят ще бъде мой и в краката ми! Мамеше ме, с бляскавите си страни, но ми
показваше и другите, които не знаеха как да се измъкнат от мрака на кръговрата
в живота... За това, не я обичах...! Чувствата ми към нея, бяха хладни, дори
противоречиви...
Но нямаше как да
избягам от затворения кръг. Не можех, а и днес не мога за миг да се изплъзна.
Бях вкаран насила в системата и тя ме работеше...
До такава степен ме
обработваше, че когато я видех толкова примамливо необходима, а всъщност
прекалено чужда, не устоявах и ругаейки я, грабвах от нея... Държах я здраво в обятията
си! Стисках я в потните си ръце. Не! Не я целувах. Просто насила карах ръцете
ми, изтерзани от черния труд, да я вкарат в портфейла.
Заплатата идваше, а
и днес проклетата идва за да ми покаже, колко много всъщност съм жалък. Колко
съм безкрайно слаб...
За това и я мразех.
Мразя я и днес! Естествено, тя ме презираше, съзряла в мен дребния червей, опълчил
се срещу статуквото... Въпреки всичко обаче, и двамата с нея имахме нужда един
от друг. Нали казват, че противоположностите се привличат. Направо лепнат неприятни на ръцете, парите
които се подиграват с мечтите, не само с моите, но на всички хора, които не
осъзнават кръга в който безпомощно са попаднали и от него естествено няма
измъкване. Няма спасение!!!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар