Не ме е страх...!

 Днес не ме е никак страх,

защото знам, че те обичам!

Виждам в сълзите ти, смях,

защото мила те наричам!

Чувам стъпките ти, идват плахи,

объркано до мен, сега сноват.

Усещам мили твоите заплахи,

с обич към мене се множат!

Докосвам с пръстите си потни

оставени следите ти в пръста.

Красиви някак си охотни -

малки, приветстват ме с шега.

Опитвам се да те догоня,

но стига ли се, бързата сърна!

Чувствата си няма да прогоня,

защото знам, обичам те, жена!

В.СОФИН