Написах последния си писък.
Прозвуча вопъл, мокър и студен.
С тон скромен, прекалено нисък,
поздравих време с добър ден!
Времето усмихнато погледна -
блестяха капки от дъжда.
Стичаше се струйката нередна,
хващаше вратът, ръжда!
Гълъби стоящи под стреха
гукаха пред моята врата.
Дочух отнякъде зловещ смеха -
клокочеха обувките с вода!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар