Егоист

     Неизвестно защо растящ в атмосфера на безразличие, още от малък ученик, Слънчо се научи да лъже. Въпреки всичко все някой го преследваше и молеше през годините да спре. Унесен в детски игри не обръщаше внимание на ставащото около него.

   Когато започна работа, разбра как да бяга от отговорни задачи. Отново пак някой се опитваше да ходи по петите му и да го тормози. Въпреки мислите щъкащи в главата му играещи на рулетка, все пак Слънчо печелеше.

  Излъга млада девойка, хлътнала по-обещанията му за любов и брак, но освен дете, което и остави, друго не стори. За негово учудване пак се намери преследвач, който да го мъчи. Махна смел ръка и игнорира проблема. Продължи нататък по-широкия друм на живота.

 Изпечен хитрец Слънчо се научи да мами приятелите, а и други хора със взети суми на заем, които не връщаше.

  Естествено застанал на пост, проблемът идваше и отново се опитваше да вземе връх бърникайки мислите му. Дори се научи да идва изненадващо на сън. Облен в пот Слънчо се събуждаше и наливаше от бутилка, уиски в чашата оставена на пост, до него.

В неговия свят на разбиране в жалкия си живот Слънчо освен пари друго така и не успя да хване. Нямаше жена до него, която да го крепи в трудни моменти, приятели липсваха, но за сметка на това, имаше всичко. Радваше го мисълта, че парите му създаваха комфорт. Друго изобщо не го интересуваше.

   Времето изведнъж забърза и Слънчо остаря. Явиха му се куп болести. Съвсем доскоро той се хилеше като виждаше трудното положение в което някои хора бяха изпаднали. Сега се опита да търси съчувствие.

Тогава отново проблемът се появи. Или "Тя" го срещна... Достатъчно близо бе до него и Слънчо усети протестният и вик. Дъхът и безжалостно опари неговите мисли, отнемайки правото му на защита.

СЪВЕСТТА защото това бе именно "Тя", проникна като тумор в мозъка на Слънчо, разрасна се безпрепятствено, бръкна без милост в сърцето му и го накара да съжалява.

  Уви! Не му стигна времето. До скоро единствено то, даващо му право на власт го уважаваше.

Днес ухилено на среща му, се подигра. Бутна стола под Слънчо и озовавайки се изцяло под властта на СЪВЕСТТА, той едва успя да премигне клепачи с очи пълни в сълзи и неговият безценен живот отлетя в небитието, сякаш никога не е бил.

В.Софин.