Животът си има вход. Съществува и изход.
Влизаме в него с недоверие, плач. Вървим задъхани по
пътеката му. Криволичим в тръните, падаме, но продължаваме напред. Усещаме се
любопитни от мисълта, какво ще ни предостави животът като възможност. Нова
любов, разочарование, пари или унижение и срам. Когато неусетно стигнем
изненадани изхода му, и съзрем
светлината в края на тунела, си задаваме въпроса: „За какво беше всичко това?“
Нима това безкрайно влачене по трудните трънливи, кални, опасни
пътища на живота има смисъл?
Може би целта е била изпитание свише?!
Едно зная, че въпреки тръните забити в напуканите от
напрежение на всеки от нас по каменистите пътища на живота, входът с недоверие
и изходът от него ни е предоставен като възможност да направим нещо, да дадем,
да помогнем и оставим частица ярка светлина от себе си за другите, останали
лутащи се на тоя днешен, лицемерен свят. Искрата ярка ще остане да ги води напред по-нови, по справедливи пътища и любов
в която няма омраза.
Кръговратът на живота, ако съществува, дава възможност на
всеки от нас за нов вход и чист изход!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар